Здравейте. Казвам се Жоро, на 26, алкохолик. Откакто се помня, никога не съм бил уверен в себе си и само алкохолът ми помагаше да стабилизирам състоянието си. Всичко започна толкова безобидно: с приятели се напивахме и по цяла нощ се забавлявахме. Ожених се за прекрасно момиче, с което имахме отличен брак.
С времето обаче се пристрастих и настроението ми изцяло зависеше от изпития алкохол. Може би сами разбирате колко е трудно да живееш с алкохолик? Това продължи 7 години, през които непрекъснато изневерявах на съпругата си, недоволствах от приятелите си, подлагайки дружбата ни пред сериозно изпитание. Имах и някои добри моменти, но общо взето бяха малко. След раждането на сина ми, напълно му отпуснах края. Изгониха ме от работа, съпругата ми ме заряза.
За да притъпя болката, смесвах алкохола с наркотици. Ударих дъното! Но, слава Богу, година по-късно сам постъпих в клиника. Сега съм доброволец в рехабилитационен център. От десет месеца съм чист. Жена ми така и не ме посети, но не я обвинявам. Разбирам я! Чувството, че никога няма да бъда повече щастлив, не ме напуска. Колкото и да се старая, едва ли бих си върнал семейството и приятелите.
