Антон

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Беше обичайната петъчна вечер в града, когато за пръв път срещнах Антон. Той беше социален тип, който обичаше да пие и купонясва. Добронамерен, уважителен към по-възрастните и грижовен приятел. Докато ме ухажваше, Антон непрекъснато ме караше да се усмихвам. С невероятния си час се чувствах спокойна покрай него; не е чудно, че привличаше жените като пчели на мед. Въпреки че беше приятелски настроен с всяка от тях, непрекъснато ме уверяваше, че никога няма да ми изневери. През времето, в което излизахме като двойка, той ми остана верен и спечели сърцето на баба. И все пак понякога се притеснявах, че ако се напие със сигурност ще се поддаде на изкушението.

Независимо съмненията си усещах, че двамата сме родени един за друг и сме свързани на физическо и емоционално ниво. Затова, когато четири години по-късно ми предложи брак, казах „да“. Преди да се оженим, помолих Антон, ако някога ми изневери за една нощ, да не ми казва. Предпочитах да не знам. Но ако се забърка в дълга извънбрачна афера, тогава искам да науча истината. Днес се чудя дали предупреждението ми не е засадило семето на изневярата в съзнанието на Антон. Съжалявам за това, което му казах; просто трябваше да му дам ултиматум да ми остане верен. След като разписахме, се отказах от купоните и дори напуснах работата си, за да бъда обикновена домакиня.

За разлика от мен, съпругът ми продължи с ергенския си начин на живот и оставаше до късно почти всяка вечер, дори след като се родиха децата ни. Първоначално искаше да го придружавам, но винаги му отказвах, тъй като нямаше кой да се грижи за децата. Така мъжът ми излизаше сам. Ако го питах къде отива, той отговаряше, че има работа в офиса или ще пие бира с приятелите си. Точно след раждането на първородната ни дъщеря, започнах да получавам телефонни обаждания у дома от жени, които търсеха съпруга ми. Отначало си мислех, че някой си прави шеги, защото на моменти от другата страна цареше тишина. Някои дори предполагаха, че съм сестра на Антон и се задъхваха от изненада, когато разбираха, че съм му жена. Питах ги защо търсят съпруга ми, а те бързо прекъсваха разговора. Понякога се чувствах ядосана и наранена, но и съчувствах на момичета, че са си позволили да се влюбят в женен мъж.Мъката на една нещастна майка: Съпругът ми ме тормози, а свекърва ми ме съветва да си мълчаКазвам се Венета, на 27 години. Отгледана съм от истерична майка, която в момента се лекува от невро…Oct 11 2019skafeto.com

През втората си бременност открих презервативи в чантата на Антон – доказателство, че спи с други. Дали тези изневери са били за една нощ или са продължили по-дълго, това не знам. С времето с мъжа ми все по-рядко правехме секс, защото той непрекъснато се оплакваше, че е уморен и си ляга да спи. Моите усилия да го „събудя“ удряха на камък и оставах сексуално незадоволена. Чувствах се отхвърлена и нежелана. За щастие не хванах болести, предавани по полов път. Но и до днес Антон така и не се осмели да ми признае, че ми е изневерявал и никога няма да разбера колко сексуални партньорки е имал. Като баща той винаги отсъстваше и не помагаше в отглеждането на децата. В деня, в който родих втората ни дъщеря, съпругът ми се появи в болницата посред нощ с по-голямата, която тогава беше малко над годинка, хвърли я на леглото ми, казвайки, че плаче непрекъснато и си тръгна.

През целия ни брак се чувствах като робиня на Антон, а не като негова съпруга. Поглеждайки назад, не мога да разбера защо допуснах това да се случи. Защо приех безусловно съдбата си? Скоро след като се роди третото ни дете, в живота ни влезе Тина. Беше 40-ият ми рожден ден и мъжът ми ме покани в любимия си ресторант да отпразнуваме събитието. Там се натъкнахме на Тина. Антон ми каза, че се е запознал с нея чрез работата си. Веднага ми стана подозрително, тъй като те работеха в различни индустрии. Въпреки че беше омъжена, подозирах, че със съпруга ми имат афера от начина, по който се държаха един с друг. Не можех да повярвам, че празнувам рождения си ден с мъжа си и неговата любовница. Бях толкова разстроена, но не казах нито дума на Антон, нито споделих подозренията си. От този момент Тина се превърна в наша сянка.

Когато с мъжа ми излизахме, тя винаги изскачаше отнякъде. Децата ми я познаваха и дори я наричаха леля Тина. Натрапницата присъстваше на семейните ни излети и двамата с Антон парадираха колко са близки. Няколко месеца след като се запознах с Тина, съпругът ми ме попита откъде може да купи тест за бременност и дали знам в коя клиника правят аборти. Твърдеше, че помага на колега. Отговорих му, че не вярвам на нито една негова дума, а той заяви да не си правя илюзии. После в мое присъствие се обади на случайна клиника и записа час. Бях толкова ядосана, но се отказах да задавам повече въпроси. Никога не повдигнах темата отново, тъй като знаех, че е безсмислено – той само щеше ме обвини, че се опитвам да го уязвя и засрамя.

Някъде по това време предложих на Антон да се срещнем с брачен консултант. Вярвах, че ако решим проблемите си, всичко ще бъде наред. В началото мъжът ми беше скептичен, но отстъпи при едно условие: да не споделяме подробности за брака ни. И все пак след първата консултация, той сам разказа за Тина. По-късно любовницата му с ехидна усмивка ме попита как протичат консултациите. Почувствах се предадена. Антон беше толкова непреклонен, че никой не трябва да знае за брачните ни проблеми, а се оказа, че всичко е споделил с Тина. За съжаление първата ни сесия се оказа и последна. Съпругът ми категорично отказа да продължим с терапията. Скоро след това съвсем случайно снаха ми видяла Антон и любовницата му. Повикала го по име, но той не й обърнал внимание. Ето как и семейството ми научи за брачните ми неволи.

Година по-късно осъзнах, че е време да се сблъскам с Тина. Трябваше да знам защо след като самата тя е омъжена, се занимава със семеен мъж. Обадих й се и я поканих на разговор. Натрапницата отказа да ми дава каквито и да било обяснения и директно ми заяви да потърся отговорите от съпруга си. На раздяла огорчено й казах, че ще подам молба за развод. Тина ме погледна високомерно и арогантно отговори: “ Това си е ваша работа.“ Бях изумена от безочието й. Очаквах тя да се опита да изглади нещата, но вместо това усетих, че новината я зарадва. Същата вечер Антон ми се скара, че съм разстроила любовницата му. По ирония на съдбата се обвинявам за изневерите на мъжа си. Прекалено много му се доверих, трябваше да се отнасям към него по-строго и бъда в по-добри отношения с приятелите му, така че те да ме информират за действията му.Мъката на една зарязана жена: Заради предсказанието на ясновидка, приятелят ми отказа да се ожени за менНашата история започна през един прекрасен ден в университета, когато за първи път срещнах погледа м…Sep 30 2019skafeto.com

Чудех се какво ми липсва, къде греша. В един момент загубих самочувствието си и рухнах психически. Чувствах се безпомощна и самотна. Дори мислех да убия себе си и децата, за да не останат сами след смъртта ми. В крайна сметка именно те ме върнаха към реалността – гласовете им ми напомняха да спра да бъда егоист и да мисля само за рожбите си. След повече от десетилетие брак най-накрая подадох молба за развод, осъзнавайки, че бракът ми не може да бъде спасен. Антон никога нямаше да бъде добър съпруг и грижовен баща. Знаех, че напускайки мъжа си, трябва да осигуря на децата си дом и образование. За мой късмет успях да си намеря работа на свободна практика, която ми позволи да работя от вкъщи.

Антон ми плащаше издръжка само една година, а след това удобно забрави, че има отговорности. Изминаха няколко години. Днес бившият ми съпруг е женен повторно, но не за Тина. С нея се разделиха. Децата ми, които вече са пораснали, знаят, че изневерите на баща им доведоха до раздялата ни. По тази причина те избягват да поддържат контакти с него. Въпреки че никога не съм ги питала как са се чувствали по онова време, знам, че бяха подложени на огромен стрес. Спрях да обвинявам Антон за грешките и приех случилото се като урок в живота, шанс за мен да се превърна в по-добър човек. Срещам се и с други самотни родители и споделям своя опит с тях. Независимо от преживяното, все още вярвам в любовта. Но загубих вяра в брака.Мъката на една съпруга: Доскоро бях идеалната домакиня, сега съм само един излишен товарИзминаха четири години, откакто Запрян влезе в живота ми. С течение на времето се събрахме да живеем…Sep 19 2019skafeto.com