Още като дете първото, което научих, беше да разпознавам настроенията на баща ми, за да бъда подготвена за гнева му. Той унищожи живота на мама и искаше да съсипе и моя. Мама забременяла на 17 години и притисната от обстоятелствата, се омъжила за чаровния си съблазнител. Едва седмица след сватбата идилията внезапно свършила, баща ми показал истинското си лице на звяр и тя осъзнала, че й предстои тежък живот.
Известно време криела от близките си, че съпругът й я пребива, но когато една нощ разплакана нахлула в дома на баба и дядо с малкия ми брат на ръце, всички научили истината. Баба се опитала да поговори с баща ми, но вбесен от намесата й, той я изхвърлил на улицата. Дни по-късно татко се укротил и прибрал отново мама и брат ми. След моето раждане ужасът продължи. Още като дете се научих да разпознавам настроенията му. Дори по начина, по който отваряше вратата, предвиждах дали е спокоен или ядосан.
Когато брат ми навършил пет години, баща ми го оставил на родителите си. Не искал да се грижи едновременно за две деца. Мама мълчеше, но от измъченото й лице личеше колко много страда. Татко нямаше образование и работеше във фабриката, докато майка ми беше учителка. Въпреки това той непрекъснато я укоряваше и наричаше глупачка. Пребиваше я, тормозеше, и ако тя се опитваше да се защити, положението се влошаваше. Веднъж я събори на земята и пред очите ми започна да я души. За щастие в този момент вратата се отвори и съседът се притече на помощ.
Баща ми не ме биеше, но изпитвах гнева му по друг начин. Любимото му наказание беше да ме затваря на тъмно в банята. С часове стоях там, плачейки от ужас. През вратата чувах как мама също плаче и го умолява да ме пусне. Веднъж приятелката ми Лора стана свидетелка на крясъците му. Толкова се уплаши, че избяга от къщата. Изтичах след нея и се опитах да я успокоя. Знаех, че това, което се случва в нашия дом, не се случва в другите семейства и се ужасявах, че приятелите ми ще се отдръпнат от мен.
С годините мама заприлича на сянка. Тя беше прекрасен и добър човек, въпреки че никога не събра смелост да напусне татко. Разбирам, че не й е било толкова лесно, той имаше власт над нея. Когато навърших 13, баща ми срещна друга жена и най-накрая ни остави на спокойствие. С мама нямахме търпение да се преместим в нов дом, но в деня преди развода, тя загина в автомобилна катастрофа. Прилошало й, докато шофира, загубила съзнание и се ударила в дърво. Починала е веднага. След смъртта й животът ми се срина. През първите няколко седмици живеех с баба и дядо, но понеже попечителството беше на татко, бях принудена да се преместя при него и новата му съпруга. Издържах шест месеца и избягах при леля. За щастие той не направи опит да ме върне обратно. В дома на леля се чувствах щастлива.
В гимназията се запознах с Филип, който днес е мой съпруг. Родителите му ме приеха с отворени обятия и за първи път видях как изглеждат нормалните семейства. Никой не крещеше, не хвърляше чинии и не посягаше с юмруци. Свекърите ми ме обичаха, уважаваха и се грижиха за мен. Днес работя като социален работник, имам любящо семейство, но миналото още ме преследва. Брат ми Томи така и не можа да преодолее психическата травма от предателството в детството си. Изолира се, постоянно беше в депресия, докато накрая посегна на живота си. Тъй като брат ми не остави поколение, баща ми го наследи. След смъртта му смени всички брави в къщата на Томи, казвайки, че вече е негова, а мен ме изгони. Този зъл човек изобщо не страдаше за загубата на сина си. Тогава осъзнах, че никога няма да се промени и ако не искам да последвам жестоката участ на мама и брат ми, трябва завинаги да го зачеркна. Той съсипа живота на най-близките ми и в тяхна памет съм длъжна да скъсам всички връзки с него. Дължа им го!
