Баща ми

Още като дете първото, което научих, беше да разпознавам настроенията на баща ми, за да бъда подготвена за гнева му. Той унищожи живота на мама и искаше да съсипе и моя. Мама забременяла на 17 години и притисната от обстоятелствата, се омъжила за чаровния си съблазнител. Едва седмица след сватбата идилията внезапно свършила, баща ми показал истинското си лице на звяр и тя осъзнала, че й предстои тежък живот.

Известно време криела от близките си, че съпругът й я пребива, но когато една нощ разплакана нахлула в дома на баба и дядо с малкия ми брат на ръце, всички научили истината. Баба се опитала да поговори с баща ми, но вбесен от намесата й, той я изхвърлил на улицата. Дни по-късно татко се укротил и прибрал отново мама и брат ми. След моето раждане ужасът продължи. Още като дете се научих да разпознавам настроенията му. Дори по начина, по който отваряше вратата, предвиждах дали е спокоен или ядосан.

Когато брат ми навършил пет години, баща ми го оставил на родителите си. Не искал да се грижи едновременно за две деца. Мама мълчеше, но от измъченото й лице личеше колко много страда. Татко нямаше образование и работеше във фабриката, докато майка ми беше учителка. Въпреки това той непрекъснато я укоряваше и наричаше глупачка. Пребиваше я, тормозеше, и ако тя се опитваше да се защити, положението се влошаваше. Веднъж я събори на земята и пред очите ми започна да я души. За щастие в този момент вратата се отвори и съседът се притече на помощ.

Баща ми не ме биеше, но изпитвах гнева му по друг начин. Любимото му наказание беше да ме затваря на тъмно в банята. С часове стоях там, плачейки от ужас. През вратата чувах как мама също плаче и го умолява да ме пусне. Веднъж приятелката ми Лора стана свидетелка на крясъците му. Толкова се уплаши, че избяга от къщата. Изтичах след нея и се опитах да я успокоя. Знаех, че това, което се случва в нашия дом, не се случва в другите семейства и се ужасявах, че приятелите ми ще се отдръпнат от мен.

С годините мама заприлича на сянка. Тя беше прекрасен и добър човек, въпреки че никога не събра смелост да напусне татко. Разбирам, че не й е било толкова лесно, той имаше власт над нея. Когато навърших 13, баща ми срещна друга жена и най-накрая ни остави на спокойствие. С мама нямахме търпение да се преместим в нов дом, но в деня преди развода, тя загина в автомобилна катастрофа. Прилошало й, докато шофира, загубила съзнание и се ударила в дърво. Починала е веднага. След смъртта й животът ми се срина. През първите няколко седмици живеех с баба и дядо, но понеже попечителството беше на татко, бях принудена да се преместя при него и новата му съпруга. Издържах шест месеца и избягах при леля. За щастие той не направи опит да ме върне обратно. В дома на леля се чувствах щастлива.

В гимназията се запознах с Филип, който днес е мой съпруг. Родителите му ме приеха с отворени обятия и за първи път видях как изглеждат нормалните семейства. Никой не крещеше, не хвърляше чинии и не посягаше с юмруци. Свекърите ми ме обичаха, уважаваха и се грижиха за мен. Днес работя като социален работник, имам любящо семейство, но миналото още ме преследва. Брат ми Томи така и не можа да преодолее психическата травма от предателството в детството си. Изолира се, постоянно беше в депресия, докато накрая посегна на живота си. Тъй като брат ми не остави поколение, баща ми го наследи. След смъртта му смени всички брави в къщата на Томи, казвайки, че вече е негова, а мен ме изгони. Този зъл човек изобщо не страдаше за загубата на сина си. Тогава осъзнах, че никога няма да се промени и ако не искам да последвам жестоката участ на мама и брат ми, трябва завинаги да го зачеркна. Той съсипа живота на най-близките ми и в тяхна памет съм длъжна да скъсам всички връзки с него. Дължа им го!

Виж още:Мъката на един нещастник: Харесва ми да съм богат, затова стискам зъби и я търпяВече трета година със съпругата ми си играем на семейство, но това е за пред хората. А всъщност толк…Feb 21 2020skafeto.com

Мъката на една майка: Кога синът ми се превърна в такъв чехльо, крие се от жена си, за да яде при менНе искам да приличам на свекървите, които плюят снахите си. Откакто синът ми Владо се ожени, стоя на…Feb 14 2020skafeto.com

Мъката на една смазана жена: Два пъти попаднах в един и същ капан на насилиеСедях с наведена глава на малката селска гара и се чудех накъде да поема. В краката ми беше стоварен…Feb 5 2020skafeto.com

loading...