С бившия ми съпруг се оженихме по любов, а след сватбата веднага се преместих в дома му. Той живееше заедно с родителите и възрастната си баба. Приех да съжителствам с тях не само от финансова гледна точка, а и защото се надявах, че така ще скрепим отношенията си.
Дори когато родих, не пожелах да се отделим самостоятелно. Не след дълго мъжът ми остана без работа. За да се справим финансово, месеци наред работех извънредно и без почивки. Вярвах, че сме сплотено семейство, но няколко години по-късно той ме зарази с интимна болест.
Последва страшен период. Бях убедена, че ми изневерява и за съжаление скоро сама се убедих, че съм права. Оказа се, че съпругът ми поддържа връзка с разведена жена, известна с многобройните си авантюри. В деня, в който го хванах с нея, светът ми рухна напълно. У дома се разплаках и направих скандал.
Очаквах, че свекърва ми ще ме подкрепи, но вместо това за първи път тя застана срещу мен. Не прояви нито грам съчувствие, дори и след като синът й ме преби жестоко. Бях срината психически. Жената, която обичах и почитах като родна майка, ми обърна гръб.
А можеше с нейна помощ да спасим брака си. Нямах друг избор, освен да подам молба за развод. След развода свекърва се увери, че синът ѝ наистина ми е изневерил и дълбоко се разкая. Разбра, че с бившия ми съпруг не са били читави нещата!
Един ден ме причака пред офиса и със сълзи на очи ме помоли за прошка: „От сега нататък нямам син“ – каза на раздяла. За съжаление покаянието й дойде твърде късно. Никога няма да забравя, че в най-тежкия момент от живота ми, тя ме лиши от подкрепата си.
Много е тежко, когато имаш нужда от женска солидарност и подкрепа, а не я получиш. Бракът ми се провали, защото не срещнах подкрепа от най-близкия за мен човек – свекърва ми.
