Изминаха повече от три години, откакто прекратих връзката си с бившия ми приятел. Обичах го, но той се оказа истински социопат. Ревнуваше ме от колеги и приятели, дори ми забрани без негово позволение да се срещам с роднините си. Непрекъснато ме заплашаваше и вдигаше скандали.
Чашата на търпението ми преля, когато ме заключи два дни в апартамента си, за да не отида на вечерния бал в университета. Веднага щом ме освободи, тайно си събрах багажа и се преместих в друг град. Година по-късно се запознах с Дони и не след дълго се влюбихме един в друг.
Връзката ни вървеше чудесно, затова решихме, че е време да се оженим. На сватбата поканих всички приятели и роднини. В разгара на тържеството забелязах, че съпругът ми изведнъж изчезна. Гостите се шегуваха, че е избягал, но въпреки майтапите им, сериозно се притеснихме.
Издирвахме го повече от два часа, ала от него нямаше следа. И тогава дойде фаталният смс с поздравителен текст и снимка на пребития ми мъж. Оказа се, че по този начин бившият ми е решил да ме поздрави.
След първия смс последва и втори с предупреждение, че същата съдба ще сполети всеки мъж, който иска да бъде с мен. Малко по-късно кумът откри Дони да лежи безпомощен на съседната улица и спешно го откара в болницата.
Лекарите установиха сътресение на мозъка и множество фрактури. Никога не съм предполагала, че ще прекарам сватбената си нощ в болницата. Подадох жалба в полицията срещу бившия ми и се надявам компетентните органи да вземат мерки, за да мога веднъж завинаги да се отърва от това чудовище.
