близка приятелка

Неотдавна срещнах близка приятелка. Поговорихме си, обсъдихме новостите и изведнъж тя ми каза: „Знаеш ли, онзи ден посетих колежката си в болницата и там видях свекърва ти. Нещо със сърцето. Напълно изоставена, остаряла, никой не я навестява поне един плод да й занесе.“ Необходимо е веднага да ви изясня, че приятелката ми говореше за бившата ми свекърва. Преди три години все още бях съпруга на Влади, нейният единствен и обичан син. Спомням си онези години като най-трудните в живота ми. По онова време бях толкова влюбена в мъжа си, че не осъзнавах, че той изобщо не ме зачита като човек.

Що се отнася до свекървата, отношението й се пролича още на първата ни среща, когато тя застана на прага и процеди през зъби: “ Я да видим коя си ми довел този път.“ После ме сканира от главата до петите с толкова презрителен поглед, че почувствах как ме полазват мравки. Обичаше ли ме Влади? В началото мислех, че е така, иначе защо би се оженил за мен въпреки неодобрението на майка си? Днес обаче съм убедена, че е обичал единствено себе си. Влади ми изневери още на сватбата. Семейният ни живот започна със сълзи, защото младоженецът прегръщаше и се забавляваше с всички, освен с мен – неговата съпруга.

Майка му обичаше да казва, че синът й е красив и секси мъж, който ще се радва на вниманието на жените. Затова моята задача била да задоволявам всички негови нужди, ако не искам да ме напусне. Приятелките ми се караха, че съм прекалено мека и послушна. Според тях се налагаше да проявя твърдост и да покажа на мъжа си, че няма безкрайно да търпя своеволията му. Но наистина обичах Влади и му прощавах всичко. Беше студена есен. Хванах настинка и шефът ме изпрати да се прибирам, за да не заразя останалите колеги. А там, у дома, в съпружеското ни легло намерих съпруга си с някакво момиче.

Мълчаливо се обърнах и отидох при приятелката си. Преди сватбата живеех в малък двустаен апартамент, наследство от баба и когато се ожених, реших да го дам под наем. Наложи се да помоля наемателите да напуснат, защото трябваше да се подслоня някъде. Седмица по-късно Влади ме потърси с букет цветя, весел, сякаш нищо не се е случило. Усмихнат ми заяви да не ставам глупачка и да се върна при него. После извади шампанско и предложи да отпразнуваме помирение. Никакво извинение, никакво угризение, дори капчица вина или неловкост. Гледах го и не разбирах как можа така да постъпи. Наистина ли изневярата е нещо банално? Общо взето отказах да празнувам и го помолих да напусне дома ми. А на другия ден дойде свекървата. Тя се огледа с недоволство, изтупа от стола невидим прах, седна и каза:“ Спри да измъчваш сина ми! Прибирай се и се връщай към задълженията си. Сама си виновна, че мъжът ти спи с други. Трябваше да се стараеш да изглеждаш по-привлекателна и да го задоволяваш в леглото.“

Не се стърпях и директно й посочих вратата. На бракоразводното дело върху мен се изсипа много мръсотия и никой не си спомни за предателството на Влади. Оказах се ужасен човек, мръсница, грубиянка и т.н. Свекървата дори допълни, че съм била срам за семейството. След развода се концентрирах върху работата си, ближейки сърдечните си рани. Времето наистина лекува, постепенно забравих за злополучния си брак. Днес съм омъжена, имам малка дъщеря и прекрасен съпруг. Щастлива съм. Не знаех нищо за Влади и майка му до деня, в който не срещнах приятелката си. Дълго мислех за съдбата на бившата ми свекърва. Съжалявах я типично по човешки, защото да се разболееш е трудно само по себе си и ако никой още не се нуждае от теб…

Като цяло, въпреки че съпругът ми беше против, реших да я посетя. Не я познах веднага: вместо добре поддържаната, с младежки дух Жана, намерих една възрастна сивокоса и набръчкана жена. Разпознавайки ме, тя се опита първо да се скрие с одеялото, но после въздъхна и тихо отрони: „Какво, дойде да злорадстваш ли?“ Безмълвно извадих храна от чантата си. Жана продължи: „Вината е твоя. Ако не беше напуснала сина ми, всичко щеше да е наред. Когато си тръгна, той се промени. И ето сега никой не се нуждае от мен…“ Оттогава често посещавам бившата си свекърва. Разговаряме, грижа се за нея, а в очите й се чете благодарност. Влади така и не посети майка си. Съпругът ми се смее и ме нарича Майка Тереза, но аз знам, че дълбоко ме уважава за милостта, която проявих към един стар и болен човек.

Виж още:Всичко е любов: Мъжът, който ме научи да си знам ценатаТова е моята история за мъжа, който ме научи да си знам цената – Любо. Малко преди да се дипломирам…Jun 12 2020skafeto.com

Всичко е любов: Тяхната обич беше извън времетоТази история се случи с моя брат. Светлин се ожени на 21 години за момиче, което не би могло да се н…Sep 5 2019skafeto.com

loading...