Това е моята история – историята на една влюбена жена! Чувствам се глупава, защото продължавам да живея, заслепена от любов, и отказвам да приема очевидното – Илия ми изневерява. Това е истината, казана в едно изречение. По-страшна от нея е само омерзението, което разкъсва душата ми на парчета.
Напоследък все се питам дали не си заслужавам това, което ми се случва? Може би, но дъщеря ми Тина категорично няма вина и не бива да расте без баща. Аз съм втората жена в живота на Илия – не законна, защото нямаме брак, но майка на третото му дете. Когато се запознахме, той беше в развод със съпругата си. Едва след като излезе решението на съда, аз го накарах да освободи квартирата, която си беше наел, и да се премести при мен. Не съм причина за разпада на семейството му и не чувствам никаква вина нито към жена му, нито към сина и дъщеря им. Влюбих се и бременността ми не беше грешка – исках той да е баща на детето ми. Не беше и изнудване, защото щом спрях хапчетата, му казах, че ако Бог ми даде бебе, ще го родя със или без неговото съгласие. Така на бял свят се появи Тина. Тази есен тя тръгна на училище, а аз – на психолог.
През годините, през които бяхме заедно с Илия, все стоях нащрек и чаках удари под кръста – от жена му, от децата им, от неговите родители. Те така и не повярваха, че не аз съм отговорна за развода на Илия. И досега не ме приемат – не искат да видят нито мен, нито малката си внучка. Преглътнах и това, по-важни са ми спокойствието и любовта вкъщи. Когато и тях загубих обаче, останах като в безтегловност.Животът такъв, какъвто е: Приятелят ми все още е семеен, а аз нося дете от негоКазвам се Рени, на 23 години и съм много отчаяна. Преди една година се запознах с Пламен – привлекат…Oct 21 2019skafeto.com
През август бяхме на почивка в Гърция тримата – Тина, аз и баща й. Върнахме се два дни по-рано от предвиденото, защото той трябваше спешно да замине в командировка. Не беше приятно, но не беше и болка за умиране – Илия не би провалил кариерата си, а и аз никога не бих поискала да избира между работата си и нас. Скоро след като го изпратих, получих есемес от непознат номер: „Гърция има много острови, кой от кой по-таен.“ Реших, че изпращачът е сгрешил и не отговорих. Ден по-късно пристигна по-конкретно съобщение: „За теб плажът свърши, за него – не.“ Горкият заблуден човек, казах си, и този път не реагирах. Само след няколко часа получих снимка, на която видях мъжа си – лежеше на пясъка до дългокрака жена със секси бански. Нейното лице беше скрито от периферията на пъстра шапка… Не можех повече да се правя, че това не се отнася до мен. Не знаех коя е красавицата, но този път веднага върнах отговор: „Няма нищо лошо един баща да лежи до дъщеря си на плажа.“ След минута телефонът ми изпищя – новото известие от непознатия беше: „Ха-ха-ха. Не бъди глупачка.“
Бях готова да повярвам, че Илия ми е спестил истината, че за да не се ядосам, е скрил от мен, че не заминава служебно за Белгия, а се връща в Гърция, този път с дъщеря си. Но нещо в мен отказваше да приеме, че той е добрият, грижовен и мил баща, а аз – нервната, подозрителна и лоша втора жена. Най-просто беше да се обадя на мъжа си, страхувах се обаче какво ще чуя от него. Затова на вайбър му изпратих мило съобщение. Добавих и снимка, на която с Тина сме гушнати по пижами. Видях, че е получил и отворил посланието ми. Не последва никаква реакция. Едва късно вечерта ни изпрати целувки за лека нощ… Измислих му ново оправдание – не иска да изнервя дъщеря си, може би имат нужда от време само за тях двамата, и без друго комуникацията им вървеше трудно.
На следващия ден получих нова снимка. Макар и в гръб, беше очевидно как Илия я е прегърнал през раменете, а тя него – през кръста. Разгледах я по-внимателно – жената имаше хубава фигура, но това не беше тялото на 21-годишната дъщеря на мъжа ми. И косата й не беше същата. Трябваше да си призная, че и прегръдката издаваше не бащина любов, а чисто мъжко желание. Този път не издържах и набрах номера му. Вдигна може би след десетото позвъняване. Бях загубила всякакъв контрол и щом чух гласа му, попитах на същия остров ли я е завел. В следващия момент връзката прекъсна, по-точно Илия затвори. Часове наред по-късно телефонът му беше изключен. За да бъда сто процента сигурна, че доброжелателят не лъже, се обадих на дъщеря му. Имах номера й и го използвах само в супер важни моменти. Онзи беше един от тях. Говореше задъхано и веднага я попитах за къде се е разбързала. „Бях на късна прожекция в мола с приятели, прибирам се. Защо звъниш? Да не се е случило нещо лошо с баща ми?“ – усетих тревогата в гласа й. Обясних й, че погрешно съм я набрала, извиних се и затворих. Никакъв баща, никакъв остров, никаква Гърция.
През нощта не мигнах. Едва изчаках Тина да заспи. Пуших, плаках, седях под душа, стоях на балкона с невиждащи очи. Не се обадих на Илия нито веднъж. Сутринта вече бях наясно какво изпитвам – зверска болка и безкрайно омерзение. Това, което този мъж ми причини, се нарича изневяра, унижение, долно предателство. Може би има и още обидни думи за постъпката му. Постепенно обаче ме обзе ужас – как той ще се върне, ще отключи вратата, ще целуне мен, Тина ще носи на ръце и ще я върти във въздуха… А аз щях да бъда с подути очи, разбито сърце и бясна заради лъжата и заради гадното повторение на историята. Единственото различно между мен и бившата му съпруга е отсъствието на подпис и развод.
Илия се върна в уречения ден. Нямаше нужда от въпроси, празни думи и глупави обяснения. Бях му препратила съобщенията от доброжелателя. Попита кога да мине да си вземе багажа. Вдигнах рамене и излязох…Животът такъв, какъвто е: Не се връщайте към старата любов, там ви очакват само разочарованияЦял живот съм обичала един и същ мъж. С Александър се запознахме, когато бях на 16, а той на 17. И з…Oct 2 2019skafeto.com
Чувствам се не по-малко глупава от Владо – автора на писмото, за което споменах. Как съм могла да вярвам, че с първата съпруга на Илия не се е получило, но с мен ще е различно. Нито веднъж не се усъмних в него и не си представях, че ще зареже и нас така, както постъпи с бившата и децата им. И не разбирам какъв мерзавец трябва да си, за да минаваш през жените като валяк, да разбиваш сърцата и живота им, докато вече гониш следваща.
Деница
