Днес ще ви разкажа за моята голяма драма. Имаше време, в което вярвах на баща си безрезервно! Уви, вече нищо не е същото! Много обичам родителите си, особено съм привързана към татко. За мен той е най-добрият човек, пример в живота ми, затова мечтаех един ден бъдещият ми съпруг да бъде като него. Но ето че преди известно време се случи нещо, което ме накара да променя мнението си за любимия ми баща.
Наскоро, прибирайки се от училище, го видях с някаква млада жена. Двамата вървяха по улицата, хванати ръка за ръка, прегръщаха се и смееха. Наблюдавайки ги, внезапно изпитах желание да ударя силно непознатата през лицето, а на баща си да изкрещя, че е предател.
Трудно потиснах емоциите си и разплакана си тръгнах. Нямах сили да се прибера у дома, затова помолих мама по телефона да ми позволи да пренощувам при моя приятелка. Тази нощ беше кошмарна. Непрекъснато плачех, припомняйки си как татко прегръщаше друга. Майката на приятелката ми се опита да ме успокои, казвайки, че понякога хората правят грешки и е по-добре да не се намесвам, но и сама не вярва на думите си. Преди време нейният съпруг също й изневери, затова приятелката ми израсна без баща.
Не знам какво да правя. Мама е сърдечноболна и ако разбере истината, се страхувам, че това ще има фатални последици. Как можа татко да постъпи толкова подло? Мислех го за честен и принципен, а се оказва, че е безсъвестен човек. И ако той ни напусне, как тогава мама ще оцелее? Аз ще преживея болката, но не и тя. Никога повече няма да обичам баща си като преди. Съсипа живота ми, отне ми вярата, попари надеждите ми.
