Майката на загиналия български моряк

Грехът на една любовница – това е моята история, която искам да споделя днес. След 15 години брак научих, че съпругът ми Весо си има любовница. В началото не дадох ухо на анонимното обаждане, но станах по-бдителна и само след месец, проследявайки го няколко пъти, вече бях сигурна, че е истина. Пък и семейният бюджет непрекъснато се свиваше, явно харчеше за нея. Беше негова колежка, по-млада от нас, ние с Весо сме връстници.Мъката на една измамена жена: Продадох си жилището, за да го спася, сега съм на улицатаКазвам се Катя, на 43 години и въпреки че не съм първа младост, започвам живота си от нулата. Преди …Dec 23 2019skafeto.com

Не вдигнах скандал и не поисках обяснение. Знаех какво се случи с Жени и Димка от нашия отдел. Мъжът на едната я преби от бой и продължи да си развява байрака, защото тя няма къде да отиде, втората пък се разведе и сега съжалява, че сама гледа децата.

Реших, че ще му го върна тъпкано на Весо, и откликнах на отдавнашните ухажвания на колегата ми Стефан. Тогава бях на 35, а той – 42-годишен ерген. Единствен син, сирак от малък, гледал е 12 години парализираната си майка и изпуснал времето да създаде семейство. Така и не намерил момиче, съгласно да обгрижва свекърва на легло, а след смъртта на старицата вече му било късно за жена и деца.

Признавам, мислех да изкарам кратък флирт. Исках да се почувствам желана, харесвана, специална, да отмъстя на Весо за накърненото ми достойнство, а после да се свия в черупката си, докато на него му мине мерака за изневяра. Разбира се, решението взех най-вече защото Стефан ми харесваше физически. Излезе, че не съм сгрешила, оказа се страхотен любовник – класи над мъжа ми. Той също твърдеше, че не е срещал жена, която да му пасва толкова във всяко едно отношение. Уважи моето условие да не даваме гласност на връзката, за да не разваля семейството си, заяви, че изобщо не мисли за брак, само помоли да играем честно. Да си споделяме всичко, да не крием нищо един от друг, да бъдем заедно, докато ни е хубаво, и ако дойде моментът да се разделим, то да е като приятели, а не като врагове.Мъката на един мъж: Трябваше да я загубя, за да разбера какво е истинска любовДнес ще ви разкажа една история за истинска любов. За това как научих какво е това, но по-най-трудни…Dec 19 2019skafeto.com

Тъй като работехме в една фирма, не беше трудно след края на работния ден да се качим в колата му – той ме взимаше от съседна улица, да отидем в апартамента му, да хапнем, пийнем и да се отдадем на ласки. Тогава разбрах колко изобретателна става жената, когато изневерява. Пазарувах в обедната почивка, а ако имах много работа, давах списък на Стефан, той пълнеше торбите в супермаркета и ги слагаше в багажника на колата си. Освен това, след като се любехме в дома му, той винаги ме откарваше и оставяше в някоя пряка, на 5 минути пеша от блока ми. Така печелех минимум 2 часа време за любовните срещи. Сериозно алиби, ако обаче и късметът е с теб. Чувствах се щастлива, доволна, вкъщи изпълнявах задълженията си с лекота, синът ми – вече тийнейджър, беше обгрижен и нахранен. А това, че Весо почти не ме търсеше като жена, само ме радваше.

Минаха няколко месеца, Стефан може би се успокои, че връзката ни е стабилна, и ми даде ключ от жилището си. Претекстът беше, докато той търси място за паркиране, аз да се качвам и подреждам масата, за да си подложим преди секса. Една привечер, докато пъхах ключа в бравата, отсрещната врата се отвори. Инстинктивно се обърнах: възрастен мъж бе подал глава, погледна ме и веднага затвори. Беше достатъчно, за да разпозная бащата на Венета, чийто апартамент е до моя, семейния. Споделих тревогата си със Стефан, след като се качи горе, оказа се, че не съм се припознала. Първата му мисъл беше да поговори със стареца, но аз не позволих – така наистина щяхме да легитимираме отношенията си. После се опита да ме успокои, че бай Илия нямал никакъв интерес да си отваря устата, защото не само щял да си спечели враг в негово лица, но и вече нямало да може да разчита на помощта на Стефан. А той го викал за всяка повреда у тях, нали е инженер.

Имаше логика в думите на Стефан, но оттогава аз заживях в непрекъснат стрес. Когато се връщах вечер вкъщи, очаквах Весо да се е прибрал преди мен и да ме започне с юмруци и ритници от вратата. Също и при всяка среща с Венета – в асансьора или на площадката, се мъчех по изражението на лицето й да отгатна дали баща й е изпял за прелюбодеянието ми. Беше си същата, внимателна и любезна, но когато човек е гузен, въображението му прави от мухата слон. Колкото до бай Илия, бях сигурна, че щом чуе да щрака ключалката на Стефан, се залепя на шпионката. А може и това да е било плод на болната ми фантазия, но страхът си ме гонеше. Най-вече заради унижението, на което щях да бъда подложена, и срама пред сина ми. Но чувствата ми към Стефан, а и удоволствието, което ми доставяше всеки път, ме караха да си плюя в пазвата и да се моля и този път да ми се размине.Мъката на един предан син: Откакто съпругата ми научи, че помагам на майка си, у дома настъпи адДнес ще ви разкажа за голямата си мъка – мъката на един предан син. Отгледан съм от самотна майка. В…Dec 11 2019skafeto.com

Този стрес продължи цели две години, до средата на ноември, когато видях пред входа на блока на Стефан некролога на бай Илия. Починал внезапно, на 79 г. Спрях се и прочетох няколко пъти написаното от опечалените, сред които фигурираше и Венета. Обзе ме луда радост, усетих облекчение, сякаш товар се смъкна от плещите ми. Миг след това пламнах от срам, защото си спомних, че многократно съм си мислила, че неговата смърт е моето спасение. Но не съм пожелавала да му се случи, не съм го клела. Просто ми е минавало през ума.

Още не мога да се отърся от случката, на Стефан не съм казала за душевните си терзания и угризения. Няма и да го сторя. Но всеки път като се сетя за бай Илия, си казвам, че излезе и добър човек. Светла му памет!

Дора

loading...