Искам да споделя драматичната история, която преживях преди години. Въпреки че измина много време, аз все още не мога да си простя. Докато съм жив, тя ще ми служи за урок.Разтърсваща драма: В просякинята пред църквата разпознах собствената си майкаРоден съм в малък провинциален град. Мама работеше в голям ресторант като управител, а татко беше не…Jun 19 2019skafeto.com
Тогава бях на 18 години. Освен майка си, нямах други близки. Обичта й ме разглези, накара ме да забравя, че ме е отгледала сама, без ничия помощ. Често й крещях, обиждах я, наричах я с грозни и обидни имена. Виждах я как плаче скришом и болката й ме озлобяваше още повече. Тогава не осъзнавах, че се старае да ми даде най-доброто, на което е способна. Веднъж пак се скарахме.
В гнева си й наговорих ужасни неща, недопустими за един син. Тя се разплака и тичешком излезе от апартамента. Същата вечер мама не се прибра. Не се притесних и продължих спокойно да гледам телевизия. Минаваше полунощ, когато телефонът иззвъня.
От другата страна непознат мъжки глас внимателно ми съобщи, че с майка ми е станал инцидент и в момента я оперират. Буквално захвърлих слушалката и панически хукнах към болницата. Там ми казаха, че е загубила много кръв и на практика няма голям шанс да оцелее. В този момент светът спря да съществува за мен.
Бях на ръба на ада. Последва тежък период, в който лекарите се бореха за живота й. Дни и нощи плачех, умолявайки Бог да се случи чудо. Коленичих пред иконите, разкайвайки се за отвратителното си поведение. В ума ми безмилостно кънтяха думите: „нещастница“, „неудачница“, „мразя те“…
И там, до болничното легло, осъзнах, че си нямам никой друг, освен мама. Ако я загубя, губя всичко. Месец по-късно една ръка нежно ме докосна по рамото: „Момче, майка ти е родена под щастлива звезда. Тя ще живее.“ Знаете ли какво значи сърцето ти да ликува от щастие? Ето така се чувствах аз. На следващия ден с огромен букет цветя, тихо застанах до нея.
Мама спеше. Внимателно оставих букета във ваза, наведох се и я целунах по челото. После паднах на колене и разплакан поисках прошка. И тогава тя отвори очи… Изминаха много години. Да, майка ми ми прости, но аз не мога да си простя. Обичайте и уважавайте родителите си, защото на този свят те са нашите ангели.Разтърсваща драма: На смъртния одър на свекърва ми разбрахме за саможертвата йНаскоро погребах свекърва си. Въпреки че не бяхме в добри отношения и на практика не поддържахме връ…Jun 25 2019skafeto.com
