Един вълнуващ танц

Днес си спомням с огромна обич и благодарност за леля Искра – жената, която осмисли дните ми. Тя ми показа, че човек може да обича и да бъде верен, дори и когато вече не помниш лицето на любимия.

Запознахме се в старческия дом. Тя беше в една стая с моя близка – Евдокия, и също като нея по свое желание беше потърсила там подслон в старините си. Нека с няколко думи разясня на читателите, че внукът на леля Евдокия не искаше да се разделя с баба си, но тя беше непреклонна – на никого не искаше да е в тежест.

Спомням си с какво притеснение влязох в стаята на двете жени. Дълбоко в себе си бях убедена, че обстановката ще бъде тягостна и стресираща. Но вместо това още от вратата усетих свежия аромат на цветя. Двете самотници с вкус и усет бяха подредили скромната стаичка така, че в нея витаеше уют и спокойствие. От пръв поглед харесах леля Искра – висока, стройна жена, която въпреки възрастта си бе запазила младежки вид. Гъстата й коса беше изпъната с диадема, а белите нишки й придаваха особено благородство. Може би по това толкова си пасваха с леля Евдокия.

На втората ни среща тайничко огледах ъгъла от стаята, който беше на леля Искра. Нямаше много вещи: музикална кутия, стара порцеланова кукла, от която липсваше малко парче, и побеляла снимка на млад мъж във военна униформа…Мъката на една зарязана жена: След 18 години брак той заживя с дъщерята на най-добрата ми приятелкаС бившия ми съпруг Захари, бяхме женени 18 години. От брака си нямаме деца, тъй като той постоянно о…Aug 22 2019skafeto.com

С времето ми стана навик почти всеки уикенд да посещавам двете жени. Колкото исках да видя своята близка, толкова нямах търпение да срещна топлите добри очи на леля Искра. Беше ми мъчно за нея, защото нямаше близки и никой не я посещаваше. Веднъж попитах една позната от персонала къде са роднините й, но тя само вдигна рамене – нищо не знаела и не била чувала за тях. Често ходех в дома с братовчедка си – дъщеря на леля Евдокия, и сина й Асен. Докато те й се радваха, аз използвах момент да изведа леля Искра в градината. Тези кратки разходки много ме вълнуваха, старицата беше пълна с невероятни истории.

Най-интересната беше свързана с Георги. Когато споменаваше това име, очите й се натъжаваха, а изпълненият й с копнеж поглед се забиваше в сърцето ми. Чудех се кой е този мъж и какво място е заемал в живота й. Накрая братовчедка ми разкри цялата истина. Бяхме отишли в дома, за да почерпим за дипломирането на Асен във Военното училище. В офицерската си униформа внукът на леля Евдокия изглеждаше прекрасно – строен, красив, изправен и наперен. С баба си излязоха в градината и гордо позираха за снимки. След като племенникът ми си тръгна, с братовчедка ми останахме още дълго. Тогава леля Евдокия, от дума на дума, разказа разтърсващата история на леля Искра. На младини била влюбена в красивия офицер Георги. Самият той правел всичко, за да очарова младото момиче, ухажвал я и обещавал, че един ден ще се ожени за нея. Леля Искра му вярвала и нетърпеливо чакала този момент да настъпи. Повече от три години й давал надежди. Роднините на леля Искра също очаквали важния ден и накрая направили годеж. Сватбата отложили за другата година. Тя продължила да чака.

Една вечер в града им имало забава. Георги обещал на годеницата си, че ще отидат и той ще танцува с нея. Денят й минал в мечти и трескава подготовка. Когато часът настъпил, тя нетърпеливо се огледала и зачакала. Георги така и не дошъл. Отишла сама на забавата, да провери да не би той да е там. Нямало го. По-късно получила писмо, в което Георги кратко пишел, че спешно го командировали в друг град и не успял да се сбогува. В края обещавал да се върне и тогава да танцуват, колкото искат. Стига тя да го чака. Леля Искра продължила да чака… близо 50 години. Той никога повече не се появил, нито й писал. Какво се е случило с него, жив ли е или не, така и не разбрала. Въпреки това тя не се отказала да очаква него и техния първи танц…
Когато леля Евдокия замълча, забелязах, че неусетно към нас се е доближил внукът й. От горчивината на лицето му разбрах, че е чул тъжната история.

Няколко дни по-късно Асен ме потърси със странно предложение, а две седмици след това, с помощта на директорката на дома, организирахме скромно тържество с музика, сладкиши, бонбони и беззалкохолни. В един момент вратата на трапезарията се отвори и в залата влезе красив млад мъж в офицерска униформа. С твърда стъпка отиде при леля Искра, поклони й се и с безкрайно уважение я покани на танц. Лицето й грейна от щастие и смутено пое подадената ръка. Това беше най-красивият танц, който някога бях виждала. Когато музиката свърши, всички им ръкопляскахме. Асен кавалерски се поклони отново на леля Искра. Преди да си тръгне, нежно целуна ръката й. Тя дълго гледа подире му, въздъхна и от устата й се отрони една дума: Георги.

Дали наистина го помисли за отдавна загубения си любим, или просто се отдаде на красивите емоции и спомени, не разбрах. Оттогава Асен често ходи при нея и двамата с часове се разхождат в парка, смеят се, а понякога тихо стоят един до друг, говорейки си нещо тайно. Не знам колко още ще продължи приятелството им, като имам предвид напредналата възраст на леля Искра, но не се съмнявам, че най-накрая раната в сърцето й може да заздравее.Мъката на една бъдеща майка: Свекървата ми постави ултиматум – или тя да гледа детето, или абортЗдравейте, искам да разкажа за тежката ситуация, в която се намирам. Омъжена съм от три години. Брак…Aug 26 2019skafeto.com

Нели

loading...