Една препатила жена

Днес ще ви разкажа историята на една препатила жена. Моята история! Мирослав, бившият ми съпруг не пиеше толкова много, ако трябва да го сравним с други алкохолици. Преди да забременея, съжителството ни беше чудесно, но след като родих, той се промени. След всяка чаша алкохол, започваше да ме измъчва за какво ли не – детето го дразнеше, къщата ни била в безпорядък. А щом прекалеше с чашката, ме пребиваше така, че кръв се стичаше от устата ми. С времето се научи да ме бие без да оставя синини по тялото ми. Подиграваше се с мен – влачеше ме за косата, или ми криеше очилата, защото знаеше, че без тях нищо не виждам. Лятно време ме задължаваше да обличам дрехи с дълъг ръкав и дебели панталони. Рокли и поли ми бяха забранени и ако случайно погледнех някой мъж, той ме пребиваше на обществени места.

Но най-ужасното нещо, което ми причини е, че ме изнасили седмица след като родих. Според думите му, жената трябва да бъде винаги на разположение на мъжа си. За първи път потърсих помощ, когато детето ми стана на десет месеца. Обърнах се към женска фондация, но ми отговориха, че в момента не могат да ми помогнат, защото съм безработна. Посъветваха ме да напусна съпруга си и да си намеря работа, а детето да оставя на баща му. И как бих могла да поверя невръстното същество в ръцете на мъж, който ме пребива и изнасилва? Нямах друг избор освен да се обърна към агенцията за закрила на детето. Оттам ме посъветваха да не давам показания срещу съпруга си, защото това можело да навреди на доброто му име, работата и имидж.

Служителят ни определи срок, през което да изгладим семейните недоразумения и ни помоли да се опитаме сами да решим проблемите си. От полицията също не получих помощ, а насилникът ми след кратък разпит напусна управлението като добър съпруг и примерен баща. С помощта на приятелка, която ми услужи с пари и отвори вратите на дома си за мен и детето ми, успях да се измъкна от ада, в който живеех. Опитвам се да не си припомням миналото, макар че то ме беляза завинаги. Днес живея добре, работя и се грижа за малкото ни семейство. Като препатила жена научих много важен урок – никога не се доверявайте на мъже, които обичат чашката повече от вас.

Виж още:Мъката на една майка: В новия дом на дъщеря ми няма място за менВ новия дом на дъщеря ми няма място за мен. Това е моята голяма мъка, която изяжда сърцето ми. Отка…Jan 6 2020skafeto.com

Мъката на една измамена жена: Продадох си жилището, за да го спася, сега съм на улицатаКазвам се Катя, на 43 години и въпреки че не съм първа младост, започвам живота си от нулата. Преди …Dec 23 2019skafeto.com

loading...