Загубата на родител

Загубата на родител е едно от най-травмиращите събития за детето. Когато обаче в рамките на няколко години то понесе и втори удар от съдбата и остане без никаква подкрепа, животът му бързо се превръща в истински ад.Лична драма: Любимата на покойния ни син върна щастието в дома ниДа загубиш дете е една от най-жестоките трагедии, които могат да застигнат някой родител. Опустошени…Apr 30 2019skafeto.com

Бях дете, когато майка ми избяга с друг мъж. След заминаването й грижите за домакинството паднаха върху плещите на по-голямата ми сестра. Всеки ден след училище кака почистваше къщата, приготвяше топло ядене, и после двете заедно чакахме баща ни да се прибере, разказва историята си читателка на „Лична драма“. Понякога ни посещаваше баба, а през уикендите ни взимаше при себе си. Не ни беше лесно, но с общи усилия се справяхме.

Веднъж татко доведе на гости съседката леля Райна – млада вдовица с дъщеря на моята възраст. Оттогава тя често оставаше да нощува у дома. С времето леля Райна започна да идва при нас почти всеки ден, докато веднъж баща ми заяви, че двамата са решили да се оженят. Със сестра ми не я харесвахме и казаното много ни разстрои. Умолявахме го да не се жени за нея, но той отказа да послуша молбите ни. Няколко месеца след сватбата им се случи и неизбежното. Една сутрин мащехата ни събра багажа, татко ни качи в колата и ни заведе при баба.

Тогава не знаехме, че никога повече няма да се върнем в нашия дом. Изминаха години. По-голямата ми сестра завърши училище и замина да работи в столицата. Баща ми тайно я поздрави за дипломирането, но не дойде да се сбогува с кака: мащехата ми не го пусна. Все по-рядко поддържах връзка със семейството му. В интерес на истината те не се интересуваха от мен. Болеше ме, защото въпреки всичко продължавах да обичам татко силно.

Само веднъж събрах смелост и неочаквано им отидох на гости. Баща ми ме прие топло, личеше, че се радва да ме види, ала жена му се разкрещя, че ако още веднъж стъпя в дома й, ще го изхвърли на улицата като бездомно куче. Няколко дни по-късно татко получи инсулт. Докато се лекуваше в болницата, Райна дойде в къщата на баба и от вратата се развика, че вината за случилото се е наша.

Преди да си тръгне, тази злобна жена изкрещя да си приберем болния, защото тя нямала нужда от инвалиди. Когато изписаха баща ми, с баба го взехме у дома. За съжаление рехабилитацията и лекарствата не му помогнаха да се възстанови. Най-често мълчаливо гледаше телевизия, плачеше или ми искаше прошка. След броени месеци, едва на 49 години, скъпият ми баща почина. На погребението мащехата ми не се съобрази със загубата на родител и направи истински спектакъл. Плачеше с цял глас и разказваше на опечалените колко обичала мъжа си.

Още същата вечер тя поиска от мен и сестра ми да й оставим къщата, в която сме израснали. Тогава за първи път видях баба вбесена. Не знам какво се е случило между тях, но на другата сутрин Райна си събра багажа и завинаги си тръгна от живота ни. По-късно дочухме, че живее с дъщеря си и съпруга й алкохолик, който щом се напиел, пребивал и двете. Не я съжалявам и никога няма да й простя, че със злобата си причини смъртта на татко.Лична драма: Любимата ми остана инвалид и родителите ми не я приемат за снахаМладостта е свързана с безгрижие, оптимизъм и много любовни трепети. Понякога обаче съдбата ни подла…Apr 16 2019skafeto.com


loading...