Всяка жена, която е преживяла изневяра и развод, докато е жива носи в себе си тежка травма. Няма щастлива раздяла, защото във всеки брак жените са създали свой собствен свят и уютно кътче, които сега за разбити завинаги.Разтърсваща драма: Бях бедна и ме лишиха от голямата ми любовТази история се случи през 70-те години. По онова време бях все още ученичка, момиче от голямо семей…Jun 5 2019skafeto.com
Бях дете, когато баща ми си намери любовница и я доведе да живее в същата двуетажна къща, където живеехме с майка ми, по-малкия ми брат и баба ми. Тогава не осъзнавах добре какво се случва, но чудесно си спомням студената атмосфера, влизайки у дома. От връзката им се роди полусестра ми Сия и въпреки че имаме общ баща, до ден днешен изпитвам резерви към нея. Така и не можах да я почувствам близка. Вероятно, подсъзнателно, болката на майка ми, която тя преживяваше, се предаде и на мен. Живеехме в малко село, хората ни одумваха и мама непрекъснато се срамуваше от случващото се. Внезапно къщата се раздели на две, отвориха се два входа и още един двор.
Не разбирах ролята на другата жена, която имаше навика да пие две кафета на ден в двора, а баща ми да прекарва следобедите и вечерите си с нея. Татко не ми липсваше, тъй като постоянно го виждах, даваше ми пари, достатъчни за дете, което по цял ден се шляе по улиците. Въпреки всичко не спирах да се чудя какво иска тази жена от нашето семейство. Баба ми продължи да живее с нас. Тя си остана почти същата, само животът и здравето на майка ми се промениха. Първите симптоми, че е болна, бяха побелялата коса, липсата на сила и енергия, случайните лекарски прегледи в града. Оказа се, че внезапният стрес е провокирал редица сериозни заболявания.
Тя нямаше къде да отиде с две деца и малка работна заплата. Никъде не се забавляваше: от работа у дома и обратното. Сълзите вече не я облекчаваха. Баба ми, майката на баща ми, често плачеше и казваше: „Ако дядо ти беше жив, това нямаше да се случи. Родът ни се затри…“ Измина много време. Години наред мама се укоряваше за постъпката на татко. Тя вярваше, че вината е нейна, защото никога не успя да стане съвременната жена с лак за нокти и прическа, като онази – другата. Днес съм вече голям човек и чудесно разбирам какво се е случило в нашето семейство.
Цял живот ще нося в себе си убеждението, че ако не бяхме ние с брат ми, мама щеше да си тръгне, а не да остане с наведена глава в дома, където беше подценена, унизена и много болна.
