Човек наистина не знае кога и къде ще срещне истинската си любов. Живо доказателство е разказът на една лекарка от провинцията, която трогна с него десетки потребители във Фейсбук.
Милена е лекар от Бърза помощ. Когато я викат на адрес при възрастен мъж, дори не предполага, че това посещение при пациент ще е съдбовно.
Ето какво разказва тя:
„Преди три години на този ден бях на визита на възрастен мъж по време на 12-часова дневно дежурство! Бях лекарски екип само със санитарен шофьор.
Пациентът беше направил съдов инцидент.
Аз го прегледах, описах прегледа си и известих моето мнение на съпругата и сина на пациента. Обясних, че мъжът е бил с исхемичен мозъчен инсулт, ЕКГ е добро, кръвната захар в рамките на нормата за възрастта и АКН е леко завишено.
Препоръчах да се транспортира до болницата в Спешно отделение, невролог, скенер на главен мозък и след скенера най-вероятно ще бъде хоспитализиран в болницата.
Пътеката е 5 дни. Казах им: Пригответе пациента за транспорт до болницата с лична здравноосигурителна книжка, лична карта, лекарствата, които приема редовно за сърцето, както и всички принадлежности за болница.
Докато близките приготвяха пациента, ми стана лошо от преумора и помолих за вода и лъжичка захар, буквално се изпотих и започнаха да ми се подгъват краката.
Помолих за стол да седна и напиша прегледа си във фиша за Спешна Медицинска помощ.
Възрастната дама ми даде вода и захар, синът й – шоколадови бонбони и изчезна. След не повече от 3-4 минути ми донесе кафе с мляко на мен и шофьора и ми благодари за обстойния преглед, внимание и отношение към баща му.
Аз му благодарих и му обясних, че това е моето задължение.
Транспортирах пациента – възрастен мъж, чист, възпитан, вежлив и леко притеснен.
Казах му, че инсултът вероятно е лек, че е късметлия, той се успокои, през цялото време го държах за ръка. Транспортирахме го до болницата.
След ден ме потърси синът на пациента и до ден днешен сме заедно. Пациентът ми стана свекър, татко Стойчо, а жена му Марина ми стана свекърва – мама Маринка.
Обичам ги и те също. Аз съм обичана, уважавана, почитана от съпруга ми и неговите родители и неговата сестра. Благодаря на Бог, на Съдбата. Щастливка съм“, завършва невероятния си разказ лекарката от Спешна помощ.
