Къде сгреших – и до днес не спирам да си задавам този въпрос! Когато със съпруга ми се оженихме, той каза, че иска да имаме голямо семейство. Знаех, че е с патриархални разбирания, затова се съгласих. Аз също много обичам деца, харесва ми да съм домакиня, да готвя, чистя и посрещам гости. След сватбата напуснах университета, нямаше време за учене, а година по-късно родих първото си дете.
В продължение на няколко години родих още две деца. Докато аз се занимавах с тях, мъжът ми работеше и издържаше голямото ни семейство. Не живеехме богато, но имахме всичко необходимо. За щастие родителите ми ни помагаха не само морално, а и финансово.
След третото дете, се разболях. Трудно ми беше да се справям с ежедневните си дейности, имах нужда от почивка и спокойствие. Още не бях се съвзела, когато мъжът ми реши, че е време семейството ни отново да се увеличи. И ето че за тридесетгодишния ми рожден ден двете ленти на теста бяха моят „подарък“.
Бременността ми премина тежко, психически не бях готова за четвърто дете. Раждането на дъщеря ни направи съпруга ми невероятно щастлив. За съжаление, когато момичето ми навърши шест месеца, той ни напусна.
Осъзнал, че било грешка да имаме толкова много деца и заради тях не можел да се наслаждава на живота. Искал да си поживее, докато е още млад. Първоначално помислих, че това е някаква криза на средната възраст и вероятно скоро ще се опомни, но за да докаже, че е сериозен, съпругът ми раздели имотите ни и подаде молба за развод. Всичките ми опити да поговорим удрят на камък. Сега живее с друга жена, а аз отглеждам сама децата ни. Къде сгреших?