Бях едва на 19 години, когато се омъжих за Димитър. След като завърших гимназия, с приятелката ми се опитахме да постъпим в медицинския факултет, но конкуренцията беше много голяма и не ни приеха. С Таня, въпросната приятелка, нямахме друг избор, освен да започнем работа в болницата като санитарки. Именно там се запознах с бъдещия си съпруг. Димитър често посещаваше баща си, който наскоро бе претърпял инсулт и веднъж ме помоли да се грижа за него. Смяна на памперси, кратки разходки с инвалидната количка, помощ в храненето – за мен това не беше трудно, особено щом ми плащаха добре. Месец по-късно въпреки че изписаха баща му, той продължи да ме навестява. Носеше ми цветя, шоколади, канеше ме на ресторант. Отношението му ми допадна и когато ми предложи брак, приех моментално. В онзи период и през ум не ми е минавало, че вижда в мен не любима, а болногледачка. Да, той много обичаше баща си, уважаваше го и правеше всичко за него. Знаете ли, дори сватба не направихме като нормалните хора. Така и не облякох булченска рокля, нямаше гости, подаръци. Просто подписахме и се прибрахме с такси. Веднага след като станах негова съпруга, Димитър ми забрани да се срещам с Таня. Разстроих се, но не го показах. С мъжа ми заживяхме при родителите му, почти в самия център на града. Със свекърва ми, която се оказа много добра жена, мила и състрадателна, се разбирахме прекрасно. За мое огорчение, съпругът ми настоя да напусна веднага работа, за да мога денонощно да се грижа за баща му. Тъй като винаги съм мечтала да бъда лекар, вече знаех как да поставям инжекции и системи.
Надявах се, че скоро ще ме приемат в медицинския факултет, но се наложи да се сбогувам с най-съкровената си мечта… Дясната страна на свекъра беше парализирана напълно, дори не можеше да ходи. Всяка сутрин трябваше да го масажирам и да му правя специална гимнастика. Да обгрижаваш болен човек е не само тежка физическа работа, а и е трудно в морален план. В крайна сметка бях едва на 20 години, а по цял ден се грижих за свекъра си. За благодарност той ме ругаеше и мачкаше психически. Примирявах се и безмълвно търпях лошото му отношение. Трябва да отбележа, че именно тогава започнаха проблемите със съпруга ми. Свекърът непрекъснато се оплакваше от мен, а Димитър вярваше на всяка негова дума. Единствено свекървата ме защитаваше, но мъжът ми слушаше само баща си. Една вечер, след поредната му измислена жалба, съпругът ми ме преби до кръв. Цяла нощ плаках, а на сутринта Димитър ми се извини, обещавайки, че никога повече няма да ми посяга. И аз му повярвах…
Три месеца по-късно разбрах, че съм бременна. Иван, първородният ни син, се роди здраво дете. От щастие, че е станал баща, Димитър нае квартира за нас, а за баща си намери медицинска сестра. Докато аз по цял ден се грижих за сина ни, мъжът ми ходеше на работа. Вечер оставаше до късно при родителите си, а понякога оставаше да нощува в дома им. Веднъж свекърва ми се обади и каза, че трябва спешно да си поговорим. На другия ден сама дойде при мен и ми сподели, че Димитър и медицинската сестра, младо момиче, са станали любовници. Тя ме помоли да не я издавам, но настоя да взема спешни мерки. Същата вечер, когато мъжът ми се прибра, веднага му разказах, че знам за извънбрачната му връзка. Той попита кой ми е съобщил и се наложи да го излъжа, че любовницата му ми се обадила. Не исках да замествам свекърва си.
И до ден днешен нямам обяснение какво се случи със съпруга ми. Изведнъж ме хвана за врата с една ръка, а с другата ръка, или по-скоро с юмрука си, ме удари през лицето. Докато ме удряше, крещеше, че отдавна ми изневерява и не само с медицинската сестра. После ме блъсна толкова силно, че паднах на земята. Димитър ме хвана за косата и два пъти ме ритна в корема. Някъде отдалеч го чувах да ме нарича парцал и нищожно създание. След този жесток побой, чувствата ми към него напълно се изпариха. Ненапразно са казали хората, че от любовта до омразата има само една крачка… Ще ме попитате защо не го напуснах още тогава? Може би се е променил? Не, той все още е същият тиранин и постоянно ме бие. Вярно, сега по-малко от преди. Вероятно е остарял и няма предишната сила. С Димитър сме заедно почти 15 години. Имаме три деца – по-големият Иван е в 9-ти клас, дъщеря ни Елена е в 6-ти клас, а най-малкият Коста ходи на детска градина. И къде ще отида с три деца? Нямам работа, жилище, образование. Никога не съм работила, защото Димитър ми забрани.
Цял живот живея като отшелник. Таня, приятелката ми от младини, вече е известен гинеколог. Нямам приятелки. Мама почина, сестрите ми си имат свои проблеми. Сега цялото семейство живеем със свекървата. Баща му почина отдавна, но тя се разболя и има нужда от помощ. Много я съжалявам, обичам я като родна майка. Ако избягам с децата си, кой ще се погрижи за нея? Тя вярва само на мен. Въпреки всичко, не мога да продължавам с този начин на живот. На 35 години съм, а мъжът ми ме пребива като животно. Вече не обръщам внимание на любовните му похождения, стига да ме остави на спокойствие. За него по принцип жените са хора втора класа, като роби. Колко съжалявам, че се омъжих толкова млада. Мъчно ми е и за децата, че растат в такава обстановка. Виждат как баща им ме пребива и избягват присъствието му. Искам да започна живота си отначало, но се страхувам. Първо, няма къде да отидем, и второ, съдът може да остави децата на мъжа ми. В крайна сметка той има апартамент, кола и добър доход. А аз нямам жилище, без работа и образование съм… Преди няколко дни Димитър отново ме преби зверски. Този път защото без негово разрешение купих нови слушалки за големия ми син…