Дългът на една майка: Измислих коварен план, за да разделя дъщеря си с женения ѝ любовник

Дъщеря ми Людмила се влюби. Винаги съм я подкрепяла, но този път любовта й не предвещаваше нищо добро. Целият проблем идваше оттам, че „принцът“ беше женен. Две деца, утвърден бит и стабилната кариера бяха именно онези симптоми, които свидетелстват за дълбочината на брака. Ясно осъзнавах, че човекът просто е отегчен и иска малко да се разнообрази с някое невинно младо момиче. Обикновената банална история. А Людмила е само на 19 години, мечтае да се влюби и да изживее разтърсващ любовен роман, който да завърши с бяла рокля и меден месец в Кипър. Любимият й обаче е с 10 години по-възрастен от нея, красив, добре поддържан, ухае на скъпи парфюми и се обажда на дъщеря ми от луксозната си чуждестранна кола.

Прекрасно осъзнавах какъв ще е краят на тази любовна история. Такъв, какъвто се случва с десетки момичета – обещания, че ще се разведе и тя, глупачката, ще го чака да дойде у дома с чехлите и четката си за зъби. Ще чака и ще се надява, докато младостта й отмине и в един момент стане невъзможно да си уреди личния живот. И тогава какво? Със сигурност ще роди дете от някой случаен мъж и ще бъде поредната нещастна самотна жена. Не, не мога да допусна това да се случи! Самата аз бях лъгана от подобен безделник, затова сега Людмила не познава баща си. Притеснена за дъщеря си, реших да се обърна към моя приятелка, която има богат опит в съблазняването на мъже.

Разбира се, лично тя нямаше да отстрани мошеника, тъй като вече е на възраст, но може да ми помогне да отворя очите на момичето си. Първо се опитах да поговоря с дъщеря си и да й обясня последиците от подобна връзка, и в крайна сметка тя избяга разплакана в стаята си, обвинявайки ме в жестокост и пълно неразбиране на дълбоките взаимни чувства между двама влюбени. Въпреки реакциите й, знаех много добре, че посях семето на съмнението в душата й. Сега просто трябваше да го отгледам внимателно, за да разцъфне в пищни цветове. Исках дъщеря ми да бъде убедена, че първа е сложила край на връзката им. Това щеше да бъде по-малък удар за нея. Но ето че изведнъж бях поставена пред сериозен проблем: как да докажа на Людмила, че любовникът й е мъж, който обича да изневерява и не влага чувства в отношенията им? За щастие на помощ ми се притича моята стара приятелка.

Един следобед поканих дъщеря си да се разходим в търговския център, като се позовах на факта, че трябва да направим важни покупки и съветите й ще ми дойдат добре. След няколко обиколки, заявих, че съм уморена и поисках да влезем в близкото кафене, което се намираше до детската площадка, за да хапнем нещо. Седнахме на една маса и си поръчахме торта и кафе. Изведнъж забелязах, че Людмила се напрегна. Очите й станаха стъклени, бузите й побледняха, а ръцете й трепереха. Проследих погледа й и както очаквах, в дъното на заведението стоеше „принцът“ с някаква сладка брюнетка. Около масата им обикаляха две малки деца и от време на време отпиваха от беззалкохолното си. Продължавах да разговарям с дъщеря си, преструвайки се, че нищо не забелязвам. Но знаех че е там – „принцът“! Нека наблюдава колко е щастлив любимият й със семейството си. Нека осъзнае, че руши нечии надежди и щастие и, че съпругата му изобщо не прилича на кучка, както любовникът й твърдеше. В крайна сметка Людмила не издържа, скочи и избяга. Едва я настигнах, опитвайки се до края да изглеждам изненадана. Дъщеря ми гневно ми обясни ситуацията, а от своя страна аз я наградих с искрено съчувствие.

Въпреки че вътрешно ликувах, майчиното ми сърце бе разбито от мъка, виждайки как дъщеря ми страда. Но по-добре да преживее това сега, отколкото след няколко години. Обмисляйки ситуацията, внимателно се подготвих за план „Б“. Не исках „принцът“ да дойде с цветя и отново да подмами влюбеното ми дете. Трябва да ви призная, че през тези дни неутешимо плачех, знаейки, че разбивам сърцето на собствената си дъщеря. С Людмила от много години имахме традиция на всеки две седмици да ходим на филмова премиера. Преди филма обикновено сядахме в кафенето, хапвахме сладолед, вдишвахме миризмата на киносалон и разговаряхме за маловажни неща. Докато хапвахме торта в кафенето, Людмила мълчаливо си изпращаше SMS със своя любовник. От учтивост я попитах как е той и отговорът беше, че си е вкъщи, защото детето му е болно и се налага да помага на жена си.

Лицемерно го похвалих, намеквайки, че със сигурност ще бъде добър съпруг! Людмила дори се развесели малко. После се запътихме към залата, тъй като след десет минути филмът започваше. Изведнъж дъщеря ми се закова толкова рязко, че някакъв баща с детето си налетя отгоре й. На броени крачки от нас една влюбена двойка се прегръщаха. Мъжът нежно притискаше момичето до себе си, а тя сладко му се усмихваше. Людмила не познаваше момичето, но мъжът не беше никой друг, а именно нейният любовник. „Принцът“! И очевидно не го придружаваха съпругата му и болното им дете. Със съчувствие погледнах към дъщеря си. Познавах това момиче, защото самата аз помолих приятелката си да разкрием номерата на мръсника, а тя ме посъветва да се обърна към някоя актриса. В следващия момент Людмила решително се насочи към тях и силно зашлеви любовника си през лицето. После се обърна и спокойно влезе в залата. Актрисата чудесно изигра ролята си на измамена жена. Тя също зашлеви „принца“ и отиде да гледа филма. Минавайки покрай „зетя“, видях как смаяно стои със зачервени бузи, накрая се обърна и завинаги напусна живота на дъщеря ми.

Виж още:Мъката на една съпруга: Нямам минута спокойствие, че го лъжа, но как да му кажа, че съм осиновенаОбърках живота си! Нямам и минута спокойствие всеки ден, защото живея с една голяма лъжа. Ето как се…Jan 21 2020skafeto.com

Мъката на една майка: Неговото дете е добро, а моето – лошоВинаги, когато мъжът ми е в лошо настроение или нещо не върви добре в работата му, той излива гнева …Jan 16 2020skafeto.com

Мъката на една майка: Братът на съпруга ми ненавижда децата ниБратът на съпруга ми ненавижда децата ни. Това е тежката ситуация, с която моето семейство се налага…Jan 13 2020skafeto.com