Казвам се Катя, на 43 години и въпреки че не съм първа младост, започвам живота си от нулата. Преди време имах всичко, за което една жена може да мечтае – добра работа, любящ съпруг, апартамент в центъра на града. Днес ще разкажа как така се получи, че си продадох жилището. Но не загубих само дома си – загубих и съпруга си.
С Иван бяхме заедно 15 години. Бившият ми съпруг така и не се научи да пести пари, нито пък беше съвестен работник. Веднага щом вземеше заплатата си, до стотинка я харчеше за разни глупости. Непрекъснато сменяше работата си и никъде не се задържаше дълго. За разлика от съпруга ми, аз бях бизнес-дама, силна и независима. Още преди сватбата притежавах собствен апартамент, кола и прилична банкова сметка. Мнозина биха определили съюза ни като неравностоен, но аз се влюбих толкова силно в Иван, че не си представях живота без него. След като се оженихме, се преместихме в жилището на съпруга ми, наследство от покойната му майка, а моя апартамент дадохме под наем. Като повечето семейства в брака ни имаше скандали и проблеми, но въпреки всичко се обичахме. Или аз така си мислех.
Кризата в отношенията ни настъпи на 13 -та година. Много хора вярват, че това е фатално число и са прави. Една вечер съпругът ми се прибра и без да увърта призна, че е влюбен в друга и иска развод. Въпреки че сърцето ми се раздираше от болка, приех да се разделим. Дни преди да подадем молба за развод по взаимно съгласие, лекарите откриха, че Иван е болен от рак. Доскоро пълният с енергия мъж, изведнъж рухна и страстта към любовницата му моментално изчезна. Лежейки на болничното легло, с отпаднал глас той ме молеше: „Катя, не ме изоставяй. Без теб ще умра.“ И аз, разбира се, никъде не отидох. Как можех да го изоставя в толкова тежка ситуация!
Онколозите заявиха, че му остават не повече от три месеца живот, тъй като злокачествените образования са в напреднала фаза. Не се отказах да се боря за любимия. Свързах се със специалисти в Израел, които ни дадоха надежда. Проблемът беше, че искаха много пари за операцията. В отчаянието си продадох жилището, колата, бижутата ми, изтеглих кредит, а и колегите ми помогнаха с известна сума. Като цяло успях да събера средствата. След операцията последва дълъг период на рехабилитация. За да бъде близо до съпруга си, се наложи да напусна работа и да сложа край на отличната си кариера. В Израел наистина излекуваха Иван и сега е в ремисия. За лекарите това беше чудо.
Когато съпругът ми напълно се възстанови, реших да се върна отново в офиса. Бях изпълнена с мечти, надежди и планове. И тогава за един миг всичко рухна. Мъжът, който само преди месеци лазеше в краката ми, внезапно заяви, че още обича любовницата си и иска развод. Изведнъж се почувствах страшно уморена. Вече нямах сили, нерви и пари – бях ги попиляла, за да спася живота на този неблагодарник. И сега, когато вече беше здрав, той просто махна с ръка и каза: „Сбогом.“ Какво можех да направя? Събрах си дрехите в един очукан куфар и тъй като нямах жилище, докато си намеря квартира, нощувах по улиците. Бях бездомна. С времето успях да се възстановя от предателството, наех си къща, имам и работа. Продължавам да се боря с несгодите и вярвам, че някой ден щастието ще кацне и на моето рамо.
