Разрових се в миналото

Разрових се в миналото, но… допуснах голяма грешка! Когато научих, че Лина, с която навремето бяхме много близки, се е развела със съпруга си, сърцето ми се разтуптя от трепетно вълнение. Преди повече от петнадесет години с нея се състезавахме за сърцето на един и същ мъж – Георги. В интерес на истината тя беше по-хубава, доста секси, правеше впечатление и може би затова я предпочете. За мен обаче Георги представляваше много повече от младежко увлечение – бях влюбена в него дълбоко и новината, че ще се женят, ме срина из основи. Тайно се надявах, че ще ме поканят на сватбата и види ли ме там, младоженецът ще се откаже да подпише, защото е осъзнал, че обича именно мен. Да, но животът не е романтичен филм. Те все пак се ожениха, а аз прекъснах отношенията си с двамата.Мъката на един нещастник: Харесва ми да съм богат, затова стискам зъби и я търпяВече трета година със съпругата ми си играем на семейство, но това е за пред хората. А всъщност толк…Feb 21 2020skafeto.com

Изминаха години, омъжих се и бързо се разведох, а копнежът ми по Георги така и не отмина. Днес осъзнавам, че ми е харесвало да живея в миналото и да се чувствам жертва, като всяка отхвърлена жена. Затова новината за развода му ме изпълни с надежда, че е дошъл моментът да сме заедно завинаги с любимия.

След дълго проучване открих профила му във Фейсбук и обстойно го разгледах. Още при първата снимка изпитах известно разочарование. Георги съвсем не изглеждаше като онзи младеж, който някога спечели любовта ми. Беше напълнял, остарял, с леко побелели коси. Въздъхвайки, си помислих, че е нормално – все пак годините променят човека. Спомените ме връхлетяха и под въздействието на емоциите му изпратих покана за приятелство. Още същата вечер той я прие и двамата започнахме да си пишем. Развълнувано му обясних коя съм, надявайки се, че и той изпитва същото вълнение. Седмица по-късно и няколко разменени съобщения, се уговорихме да се срещнем на кафе, за да се видим и поговорим на спокойствие. Ех, момиче, казах си аз, самата съдба има пръст тук. Вече ще можеш да изживееш онази силна и страстна любов, за която мечтаеш. Ти заслужаваш този мъж. След като преминахме толкова изпитания, той със сигурност е осъзнал, че наистина сме родени един за друг.Мъката на една майка: Кога синът ми се превърна в такъв чехльо, крие се от жена си, за да яде при менНе искам да приличам на свекървите, които плюят снахите си. Откакто синът ми Владо се ожени, стоя на…Feb 14 2020skafeto.com

Когато в уречения ден прекрачих прага на заведението, където беше срещата ни, не познах Георги веднага. Известно време се оглеждах, докато накрая погледът ми спря върху мъж, който напомняше на някогашната ми страст, но с доста килограми отгоре, дори повече, отколкото на снимките, качени във Фейсбук. Опитвайки се да потисна разочарованието си, възбудено се насочих към него. Георги се изправи, изкашля се, преди да ми подаде ръка, после тежко се стовари върху стола си. След като се успокоих, скрита зад менюто, тайно разгледах събеседника си. Ако беше само напълняването му, бих могла да го преглътна, обаче торбичките под очите, които издаваха склонност към чашката, оредялата коса и пожълтелите от цигарите зъби ми дойдоха в повече.

През цялото време той не спря да се налива и да обсъжда бившата си съпруга. Ругаеше, ръсеше обидни епитети, наричаше я мръсница, която му съсипала живота. После престана да я плюе и започна хитро да ме подпитва какво работя и колко е заплатата ми. Интересуваше се голямо ли е жилището ми, имам ли кола и кой модел е, дали съм заделила спестявания и т. н. Отговорите ми явно му допаднаха, защото ми намигна и намекна, че след вечеря можем да разгледаме апартамента ми.

Когато сервитьорът дойде за сметката, Георги се засуети, изведнъж се оказа, че си е забравил портфейла. Платих я, а към разочарованията ми се прибави и още едно. Докато допивахме виното си, доволен от угощението, ми се ухили с пожълтелите си зъби и пиянски изфъфли: „Добре, че ми се обади първа. Честно да ти призная, изобщо не те познах. Доста си се променила, не си симпатягата отпреди, но пък не ни пречи тази нощ да си припомним старите времена.“

Думите му преляха чашата на търпението ми. Какво си мислеше това пияно нищожество? Не стига, че му платих сметката, ами и да ме обижда така… Без да давам излишни обяснения, казах, че отивам до тоалетната. Взех си чантата, хвърлих му последен поглед, обърнах се и си тръгнах.Мъката на една смазана жена: Два пъти попаднах в един и същ капан на насилиеСедях с наведена глава на малката селска гара и се чудех накъде да поема. В краката ми беше стоварен…Feb 5 2020skafeto.com

У дома, наблюдавайки от терасата проливния дъжд, осъзнах, че години наред съм рисувала една измислена идилия и съм величаела мъж, който е бил просто плод на фалшивите ми мечти. И разбрах, че понякога човек не трябва да се рови в миналото, защото там ще намери единствено късчета изпепелена надежда.

Стела

loading...