Разтърсваща драма: Безочливо измами две жени

Беше прекрасен есенен ден и възползвайки се от топлото време, със съпруга ми се разхождахме в града. Разговаряхме за дребни неща, планирахме къде ще почиваме зимата. Докато разглеждахме програмата за киното, забелязах жената, която се придвижваше с помощта на бастун. Изтръпнах, сякаш призрак се прокрадна наоколо. Миро явно също я видя, защото ме хвана за ръката и побързахме да се отдалечим, а лицето му пламтеше като божур. Неволно от устата ми се изтръгна презрителното: „Свиквай, ето това ще преживяваш всеки път щом я видиш.“

И той, и аз познавахме жената с бастуна. Само допреди година тя беше онази, която ме караше да проклинам съдбата си и заради която нощем хапех до кръв устните си. Бившата любовница на съпруга ми. До ден днешен ми е странно защо Миро ме замени с нея. Аз не му давах повод да ми изневерява, бях вярна, предана, грижовна. Красива съм, с добре поддържано тяло, а в леглото съм повече от всеотдайна. Мислех, че съм перфектната съпруга, но се оказа, че съм твърде далеч от истината.
За другата разбрах случайно. Една от приятелките ми ги беше видяла и побърза да ми съобщи. Подобни новини радват някои хора, в гласа им се усеща злорадство. Не й повярвах веднага. Нямаше основателна причина да се връзвам на думите й. Миро беше все така мил и нежен към мен. Но по онова време не знаех, че онези, които са ти скъпи на сърцето, може да те мамят, гледайки те в очите.

Няма да отрека, че като повечето жени нещо ме жегна. Сетих се, че щом мобилният му звъннеше, палеше цигара и излизаше на терасата. Казваше, че не иска да ме безпокои. Седмица по-късно съмненията станаха толкова натрапчиви, че използвах момента, в който влезе в банята, и взех телефона му. Забелязах, че най-често е говорил с някой си Павлин. Сигурно ще е онзи колега, с когото напоследък редовно пътуват в чужбина, помислих си. После уверено набрах номера, решавайки да натрия носа на приятелката си. От другата страна моментално вдигнаха. Последва секунда мълчание, после непознат женски глас нежно попита: „Миро, ти ли си, скъпи?“ Притиснах мобилния към гърдите си, въздъхнах и затворих. Няколко дни обмислях как да постъпя с неверника. А той, сякаш за да приспи съмненията ми или пък да успокои съвестта си, всяка вечер искаше секс.

Час и половина – толкова продължи разговорът ми с Миро. За моя изненада той беше толкова прям, че ме заболя. Спокойно ми обясни, че Петя – любовницата му, е негова дългогодишна страст. Още преди да се оженим, имал афинитет към нея, но заминаването й в чужбина отложило неизбежното. Преди няколко месеца се срещнали и затаените им чувства избухнали с пълна сила. Този път нямало пречка да бъдат заедно, уверено заяви мъжът ми. Трудно ми беше да осмисля казаното. Най-много ме изненадаха думите му, че нямало пречка. Къде останаха брачната ни клетва, общите ни мечти, любовта ни – нищо ли от това няма значение за него?

Още докато разговаряхме, осъзнах, че телом и духом той принадлежи на онази, а аз съм от съпругите, които не биха делили съпруга си с друга, затова троснато му връчих багажа. Миро остана изненадан, дори се опита да бие отбой, казвайки, че трябва хубаво да си помисля, но аз не исках повече да размишлявам.

Няколко месеца след раздялата ни плачех нощем сама в голямото легло и проклинах онази, която ни раздели. Пожелавах и на двамата недобри неща. Една вечер, точно се канех да си лягам, когато мобилният ми звънна. Вдигнах и краката ми се подкосиха, чувайки воплите на сестрата на Миро. Веднага разбрах, че нещо лошо се е случило. Плачейки, тя ми разказа, че брат й и онази жена са катастрофирали. В момента се намирали в болницата и животът им висял на косъм. Първата ми реакция беше отровна. Със злоба в гласа й отговорих, че брат й вече не ме интересува.

По-късно обаче чувствата, които упорито се опитвах да потисна, изригнаха като вулкан. Докато тичах към болницата, се наричах идиотка, защото знаех, че му позволявам отново да се върне в живота ми. Повече от две седмици неотлъчно бдях над мъжа, който ме изостави заради друга. През това време осъзнах, че дори и наранена, любовта ми е жива. На крачки от нас, в съседната болнична стая, лежеше Петя. Никога не надникнах там и нито за миг не се запитах дали ще оцелее.
Когато изписаха Миро, той ме помоли да се прибере у дома. Щом влязохме вкъщи, ме хвана за ръката и каза: „Скъпа, нека си дадем още един шанс.“ Нарече ме скъпа и от сърце си пожелах наистина да мисли това, което казва. Още три месеца се грижих за него, докато напълно се възстанови. Не говорехме за Петя, но сянката й стоеше между нас.

Един ден излязохме на разходка. Вървяхме бавно, държейки се за ръцете. Внезапно на пътя ни застана възрастна жена, която подкрепяше друга – много по-млада и придвижваща се с бастун. Двете спряха, младата ни изгледа продължително и после злокобно изрече: „Проклет да си! Заряза ме и се върна при жена си, когато имах най-голяма нужда от теб и се борех сама със смъртта. Това ли е любовта ти?“ Стиснах очи, не исках да я гледам. Въпреки това знаех, че е права. Миро поиска да му дам втори шанс, защото се чувства гузен и виновен. Той надали вече ще може да обича любовницата, която загуби красотата и здравето си в катастрофата. Но колкото и сега да извръща глава, тя си остава неговият срам и позор. Мога да го подкрепям, да се преструвам, че не ме боли, дори да изпитвам съжаление към изгубената им любов, но не мога да изкупя греховете му. Докато е жив, мъжът ми ще е гузен за това, че безочливо измами две жени.

МагдаленаВсичко е любов: Имах извънбрачна, но истинска връзка! Мъжкар беше, а не мишокЛетните спомени ме върнаха назад в годините, когато аз – семейна и с пораснали деца, срещнах невероя…Aug 13 2019skafeto.com

Забранена любов: Чувствам се грешна, виновна, гузна, обърканаНяма да обсъждам дали съм грешна или не, а ще попитам: Има ли забранена, непозволена любов, щом тя в…Oct 10 2019skafeto.com

loading...