саможертва свекърва снаха

Наскоро погребах свекърва си. Въпреки че не бяхме в добри отношения и на практика не поддържахме връзка, смъртта й много ме натъжи. Лидия, свекърва ми, цял живот живееше на село, а ние със съпруга ми – в града.

Още Лични драми

Когато се оженихме, няколко пъти я посетих и тя се отнесе към мен прекалено студено. Дори на сватбата ни не дойде – промърмори нещо за добитъка, който не можела да остави сам и затвори телефона. Понякога с мъжа ми й гостувахме за ден – два, но отношението й не се променяше. Посрещаше ме, нагостяваше, ала избягваше да стоим заедно на една маса. Запомних я като мрачна жена, вечно нацупена, която ме отбягваше, сякаш съм прокажена.

Поведението й ме отврати и след години спрях да я посещавам. Мъжът ми продължи да ходи и всеки път си идваше натоварен с картофи, месо, мляко, извара. Когато родих сина ни, свекървата не дойде да го види. Веднъж каза по телефона, че много го обичала, но селото не било подходящо за едно малко дете, затова да не й го водим на гости. Стана ми обидно от думите й. Изминаха години и ето че неотдавна свекърва ми се разболя сериозно. Болестта й ме пречупи, цялото семейство се качихме в колата и тръгнахме към село.

Намерихме я в изключително тежко състояние: бледа и едва дишаща. Горката, стенеше от болка. Щом ни видя, Лидия се надигна леко, протегна едната си ръка към мен, а другата към изплашения ми син и каза: „Таня, прости ми. Много лошо се отнасях към теб, но си имаше причина. Животът ми мина трудно. Майка ми беше зъл човек, психично болна. Тя ме прокле да нося нещастие на жените в нашия род. След време я намериха замръзнала в гората. Никой не искаше да се докосне до нея: дори умряла, всяваше страх. Затова те отблъсквах. Не исках да те нараня с лошата си енергия. Толкова те обичам, че избрах да живея в самота. Бъдете благословени, деца. И ми простете!“

Същата нощ тя почина, а аз оплаках горчиво смъртта й. Защото саможертвата й и страхът да не ни „зарази“ с нещастие, беше проява на истинска и всеотдайна любов.

loading...