Ален беше първата ми и единствена сериозна връзка в живота. Познавахме се от девет години, а от четири бяхме двойка. Но през последната година искрата на страстта спря да гори ярко. Въпреки че любовта беше заменена от рутина (дом, бит, работа), аз все още го обичах и ми се струваше, че и той отговаря на чувства ми. Когато преди няколко години повишиха Ален, внезапно стана много важен човек за компанията си. Освен приличното увеличение на заплатата, върху плещите му падна и по-голям обем допълнителна работа. Оттогава се промени много…
Трябваше да се разделим още преди половин година. Ален каза, че сме се отчуждили един от друг и че сексът вече не му харесва. Бил ми благодарен за годините, през които бяхме заедно, но отдавна спрял да ме обича. Точно по това време родителите ми заминаха на почивка в чужбина за няколко седмици и не ми оставиха ключовете от апартамента.
Затова го помолих да остана известно време при него и той се съгласи. Продължавахме да спим в едно легло, ала не можех да го докосна. За да се реванширам за гостоприемството, се опитах да бъда перфектна. Приготвях вкусни закуски и вечери, посрещах го, когато се прибираше от работа и докато гледахме някоя романтична комедия, го държах за ръката. Използвах всичките си умения, за да го прилаская отново. И успях.
Преди да се приберат родителите ми, чувствата ни пламнаха с нова сила. Ален призна, че само глупак би поискал да се разделим. Той дори ми каза: „Обичам те“, въпреки че от години не беше ми признавал любовта си. Колко щастлива бях през тези 4 месеца… Прекарахме една незабравима романтична седмица на слънчевите плажове в Гърция. Забавлявахме се чудесно, смеехме се, танцувахме, любехме се. Бяхме много добре заедно.
Но няколко дни след като се прибрахме, приказката свърши неочаквано за мен. В нощта преди рождения ми ден, Ален ме помоли да си поговорим. Каза ми: „Мислех си, когато се върнем от Гърция да ти предложа брак. Дори избрах годежния пръстен. Бях щастлив с теб, забавлявах се, но после осъзнах, че чувствата, които изпитвам, не са тези, които трябва да изпитвам към бъдещата си съпруга.“
Тази вечер плаках много, а той ме утешаваше. Щом искаше да се разделим, така да бъде. Нямаше да му досаждам и да се вкопчвам като удавник за сламка в него. Какво от това, че имахме сериозна връзка? Погледнах часовника си и видях, че е малко след полунощ. „Честит рожден ден, любов моя.“ От очите му се стичаха сълзи. Ален ме прегърна и целуна за последен път. Обърнах се и бързо си тръгнах. Не исках да вижда сълзите ми…
