Казвам се Симона, на 31 години. Отгледана съм от добро и задружно семейство. Винаги съм била обградена от много приятели и никога не съм имала недоразумения с противоположния пол. Бях на 18 години, когато се запознах с Павлин.
От пръв поглед той не притежаваше особени качества, които биха впечатлили едно младо момиче. Не беше спортист, нито красавец, но пък в него имаше нещо, което дълбоко ме докосна. Не искам да ви досаждам с подробности, затова ще кажа кратко – влюбих се до ушите. Павлин беше с 10 години по-голям от мен, разведен, с малък син. Връзката ни продължи едва месец. Той идваше всеки уикенд и се превърна във въплъщение на всички мои момински мечти. Той стана първият мъж в живота ми и малко по-късно – първото разочарование. Защото се оказа, че е женен.
Когато научих истината, прекъснах отношенията си с него. Но чувствата ми, за съжаление, продължиха да бушуват. След раздялата ни имах други връзки, обаче така и не успях да забравя голямата си любов. Десет години по-късно отново се срещнахме.
Емоциите, които дълго бяхме прикривали, избухнаха с пълна сила. Вече не мислехме, не разсъждавахме, просто се отдадохме на порива. За съжаление, Павлин все още беше женен, но отказах да позволя това да помрачи щастието ни. Най-накрая той беше мой, макар и само наполовина. Една година по-късно разбрах, че съм бременна. По това време бях на 26 години и не мислех за аборт. Знаех, че той няма нужда от друго дете, но аз желаех да родя от любимия мъж.
Днес двамата сме родители на прекрасна дъщеря. Известно време живеехме заедно, въпреки че той така и не напусна жена си. А аз чаках. Може би това е съдбата на всички любовници – да чакаме чудо. Мислех, че ако има повод, ще се осмели да направи важната крачка. Но Павлин си намираше различни оправдания и нелепи извинения.
В този момент осъзнах, че никога няма да бъде напълно мой. Раздялата беше тежка. Отказах да се боря за любовта ни, както мнозина ме съветваха. „Симона, бори се“, казваха ми мнозина! Желаех този мъж само за мен и не исках цял живот да го деля с друга. Дъщеря ми вече ходи на детска градина, а аз работя и се опитвам да изградя живота си отново. Тя е копие на баща си, но това по никакъв начин не влияе на отношението ми към нея. Обичам я безумно! Продължавам да обичам Павлин докато съм жива, той ще остане единствената ми любов!
Симона
