Снежна кралица

Днес ще ви разкажа моята история – как от Снежна кралица най-накрая се превърнах в жена, способна на истинска любов.

Когато ми казваха, че най-щастливият момент от живота на човек е детството, не ги разбирах добре. Защо? Какво му е толкова специално? Баща ми беше висш чиновник и много отговорен служител. Майка ми винаги е била в неговата сянка. Харесвало й да приема гости и щом разбрала, че е бременна, намръщила ужасено очи. За нея едно дете било пречка да посещава вечери, срещи и да обслужва нуждите на съпруга си. Но по неписани правила – щастливо семейство е само онова, което има деца. След раждането ми мама не се ангажирала с отглеждането ми. И защо да го прави? Има бавачки, елитна детска градина, интернат… Всичко това е много прилично и не изисква никаква намеса. Парите не били проблем.

Така израснах. Никога не са ме обиждали, но не ме и обичаха. На мама не и минаваше през ум, че освен дрехи и храна, се нуждая и от обич, любов и елементарно внимание. Че би могла вечер да седне до мен, да се посмеем, да поиграем с куклите ми, или да ми прочете от любимата книга. Като цяло, понятието „любов“ не й беше познато. Имаше си съпруг и той й стигаше. А аз, дъщеря й, бях досадно недоразумение, което просто трябваше да има. В училище никой не се сприятели с мен. Самата аз не се стремях да създавам приятелства, защото не знаех какво е дружба.Мъката на един нещастник: Харесва ми да съм богат, затова стискам зъби и я търпяВече трета година със съпругата ми си играем на семейство, но това е за пред хората. А всъщност толк…Feb 21 2020skafeto.com

Съучениците ми приемаха спокойствието ми за пренебрежение, а мълчанието ми за арогантност. След като завърших училище, ме приеха да уча в колежа. Нито мама, нито татко, забелязаха, че съм пораснала и от дете съм се превърнала в срамежливо, хубаво момиче. В института учителите ми бързо разбраха чия дъщеря съм и разговаряха подчертано учтиво с мен, а съучениците ми ме отбягваха. Така и не опознах любовта, обичта, не спечелих вниманието на родителите си и уважението на хората. Живеех като Снежна кралица и чаках принцът най-накрая да се появи.

С Явор се запознахме на една студентска вечеря. Само седмица по-късно той ми предложи да се омъжа за него. Знаех, че беше разбрал кой е баща ми и се надяваше, че с негова помощ ще се докопа до висока служебна длъжност, ще се вози в скъпа кола и ще раздава заповеди с властен глас. Това, което не знаеше е, че родителите ми не взимат никакво участие в живота ми. Когато представих бъдещия си съпруг на семейството си, със свити устни мама подчерта плебейското му положение, а татко изобщо не му обърна внимание. От тях не можеше да очакваме финансова помощ. След като разписахме единствено в присъствието на свидетели, с Явор си наехме малка квартира. Един ден съпругът ми направи стряскащо откритие – разбра, че не знам как се обича. И както бившите ми съученици, така и той прие спокойствието ми за пренебрежение, а мълчанието ми за арогантност.Мъката на една майка: Кога синът ми се превърна в такъв чехльо, крие се от жена си, за да яде при менНе искам да приличам на свекървите, които плюят снахите си. Откакто синът ми Владо се ожени, стоя на…Feb 14 2020skafeto.com

Веднъж, след порой обвинения, той вдигна ръка и ме удари през лицето. Не ме заболя много, но се обидих. С времето мъжът ми все по-често започна да ми посяга. С шамари даваше воля на гнева си. Почти всеки ден. И аз, която не познавах любовта и нежността, възприемах ударите му като нещо подобно на любов. Много съпрузи бият жените си. Явно така трябва да бъде. На никого не казах, че съпругът ми ме бие. Обичайните ми извинения бяха: паднах, нараних се, ударих се по невнимание. Веднъж той ми разби главата. Блъсна ме и заряза да лежа безпомощна на земята. Навсякъде имаше кръв. С последни сили изпълзях на коридора, където съм загубила съзнание. За щастие съседката ме открила и повикала линейка.

В болницата отговарях на лекуващия лекар едносрично. Не издадох стон, не обвинявах. А той, воден от искрено съчувствие, се наведе и нежно погали раната ми. За първи път някой се докосна до раните и синините ми. Постъпката му беше толкова невероятна, че избухнах в сълзи. Стоях пред него и плачех с цял глас. Изведнъж осъзнах, че искам да му разкажа какво се случи с живота ми. И започнах да говоря. За детството си, за младостта, за брака си. Споделих му, че никой не ми е казал, че ако обичаш човек, не го биеш и унижаваш. Лекарят ме слушаше внимателно. Тази нощ открих истинския свят. Друг, топъл и вълнуващ свят. Светът, в който сега живея.Мъката на една смазана жена: Два пъти попаднах в един и същ капан на насилиеСедях с наведена глава на малката селска гара и се чудех накъде да поема. В краката ми беше стоварен…Feb 5 2020skafeto.com

Докато лежах в болницата, нямах нито едно посещение. Посещаваше ме само лекарят, който ми показа другия свят. Той ми носеше плодове и сладкиши, говореше с мен, караше ме да се смея. И сърцето ми на Снежна кралица започна да се топи. В него имаше толкова много неизразена нежност, топлина и естествена любов, че се чудех къде е било скрито досега. Или може би просто е чакало пролетта да настъпи. Никога повече не видях бившия си съпруг, майка си и баща си. Те не се нуждаеха от моята обич и вярност, любов и топлина. Затова изчезнаха завинаги. Днес водя различен живот. Снежната кралица се стопи и под парчетата лед се разкри топла, нежна жена. Жена, която е обичана и която знае как да обича.

loading...