спортни залагания

Здравейте, уважаеми читатели. Искам да споделя с вас какво е да живееш с хазартна личност. Съпругът ми Боби е геймър и обичайно прави спортни залагания. Въпреки че сме родители на три деца, той не иска да се откаже от пагубното си хоби. Ужасът започна още в студентските му години. Тогава го обичах лудо и мислех, че манията му по залаганията ще мине бързо. За съжаление се оказа, че греша и с времето Боби загуби много пари. Изплатихме дълговете му и го измъкнахме от такива места, че тръпки ме побиват, когато си спомня.

Със свекърва ми знаехме, че колкото и да сме му ядосани, не можем да го оставим. Имаше риск освен парите, съпругът ми да загуби и живота си. Посетихме психолог, клиники, потърсихме помощ дори и екстрасенс. Най-накрая нервите ми не издържаха и една вечер, докато всички спяха, си тръгнах с децата. Свекърите ми бяха много огорчени и обидени, че ги зарязах в трудните моменти. Само че аз не исках да затъвам в блатото заедно със сина им и непрекъснато да му решавам проблемите. След като в страната беше обявена карантина, Боби спря да играе. Сега ме убеждава да се върна при него. Кълне се, че се е излекувал от манията си и никога повече няма да рискува брака ни.

Всеки път, когато водя децата при родителите му, те ме умоляват да остана, обещавайки, че всичко ще се нареди. Винаги си тръгвам натъжена. Колкото и да искам, не мога да прекъсна връзките си с тях, защото много обичат внуците си. Сега съм при родителите си, живеем скромно, но най-важното е, че децата се чувстват добре. Не знам какво да правя – да се върна при мъжа си и да забравя, че години наред проиграваше прехраната ни по спортни залагания или да се измъчвам с мисли, че всичко можеше да бъде различно?

Виж още:Животът такъв, какъвто е: Презирам се, постъпих като разгонено животноДен и нощ мисля само това: отново да можех да срещна Бела и да я помоля да ми даде втори шанс. Знам,…May 15 2020skafeto.com


loading...