старчески дом

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Винаги съм вярвал, че хората, които изпращат своите възрастни родители в старчески дом, са зли и безсърдечни. Ненавиждах ги и укорявах за постъпката. Но наскоро самият аз бях принуден да оставя баща си в дом. Нека споделя с вас какво ме накара да направя толкова трудна стъпка.Разтърсваща драма: В просякинята пред църквата разпознах собствената си майкаРоден съм в малък провинциален град. Мама работеше в голям ресторант като управител, а татко беше не…Jun 19 2019skafeto.com

Баща ми е на 82 години и отдавна не е с ума си. След смъртта на майка ми, той остана да живее сам в двустайния ни апартамент, разказва читател на вестник „Лична драма“. Мама беше прикована към леглото – имаше рак в последен стадий. В най-тежките й дни баща ми се грижеше за нея, но когато тя почина, не можа да преживее края й и получи инсулт. Болестта унищожи не само тялото, а и психиката му.

В умопомрачението си татко започна да създава проблеми – губеше се по улиците, забравяше котлоните включени и няколко пъти съседите викаха пожарната. Казано накратко – стана опасен и за себе си, и за околните. Исках да го прибера у дома, но близките ми не се съгласиха. Те казаха, че се страхуват да живеят с болен човек под един покрив. Уморих се да се разкъсвам между него и семейството си.

Съжалявах го, баща ми е все пак, затова го навестявах редовно. За съжаление състоянието му се влоши и се изтърваваше в леглото. Понякога взимах оцапаните дрехи и чаршафите вкъщи, за да ги изпера в нашата пералня, ала жена ми вдигна страшен скандал. Оттогава двамата често се карахме заради татко.

Един ден синовете ми заявиха, че това положение не може да продължава и е редно да настаня болния си баща в старчески дом. Дълго упорствах, но с времето той спря да ме разпознава. Колкото и да страдам, нямах друг избор, освен да го оставя в дом. Посещавам го веднъж месечно, нося му нещо сладко, чета му книги.

Продължавам да се грижа за него, въпреки че татко не знае кой съм аз. Скоро ще спра да ходя. Искам да го запомня здрав и усмихнат, а не развалината, която е. Моля се на Бог моите синове никога да не видят баща си болен и луд.Разтърсваща драма: Бях бедна и ме лишиха от голямата ми любовТази история се случи през 70-те години. По онова време бях все още ученичка, момиче от голямо семей…Jun 5 2019skafeto.com