Странното пророчество на умиращата майка

Странното пророчество на умиращата майка – това е историята, която искам да споделя от известно време. Не е моята история, но аз бях пряка участничка в събитията!

Моята съседка Ана е момиче с трудна съдба. Тя и майка й се преместиха в нашия квартал, когато Ана беше само на три години. По онова време аз бях на 10, не можехме да бъдем приятелки, но пък често ходех да си играя с нея.

Зад приятелската усмивка и ласкавия поглед на мургавата леля Катя, съседите не разбраха веднага, че е жена с тежък живот. Леля Катя работеше неуморно – плетеше невероятно красиви дрехи и покривки. Спомням си, че мама веднъж поръча да й оплете блуза, която носеше после цели 10 години. Ани нямаше баща. Поне ние не сме го виждали. Няколко пъти някакъв съмнителен мъж влизаше в дома им, но така и не разбрахме кой е той.

Носеха се слухове, че на 16 години леля Катя е била изнасилена от престъпник, и религиозното й семейство решило да „отмие срама от семейството“, като я омъжат насила за него. За щастие след време тя успяла да се разведе и така се оказа в нашия квартал. Наблюдавайки колко красива, сладка и скромна е Ана, не можех да повярвам, че детето има лоша наследственост.

Когато Ана навърши 15 години, майка й получи инсулт. Оцеля, но не можеше вече да работи и да се обслужва сама. Със семейството ми им помагахме, доколкото можем. Разбира се, най-голямата отговорност се падна върху крехките плещи на момичето. Вместо безгрижна младост, тя се грижеше за болната си майка.Всичко е любов: Имах извънбрачна, но истинска връзка! Мъжкар беше, а не мишокЛетните спомени ме върнаха назад в годините, когато аз – семейна и с пораснали деца, срещнах невероя…Aug 13 2019skafeto.com

Скоро се научи да плете не по-зле от Катя и изпълняваше поръчки под нейното строго ръководство. И все пак едва свързваха двата края. Веднага щом завърши гимназия, Ана започна работа. Изминаха години. С времето въпреки лечението, здравето на леля Катя се влоши: към инсулта се появиха и симптоми на Алцхаймер. Всеки, който се е сблъскал с това заболяване, знае, че прогнозите са лоши. Ана вече беше на около 30 години и така и не успя да създаде семейство: кой би взел съпруга с майка инвалид? Последният път, когато видях болната жена, на практика тя не можеше да познае собствената си дъщеря, а за мен дори не си и спомни.

Ана каза, че предишния ден се е прибрала точно навреме, преди майка й да подпали къщата. Седмица по-късно леля Катя почина. В навечерието на смъртта си изведнъж погледнала дъщеря си ясно и разумно и я помолила да се приближи към нея: „Ана, момичето ми, съжалявам, че ти отнех толкова години от младостта. Заради мен не позна любовта. Забрави, че си млада и красива и, че животът си минава… Аз си тръгвам. Не плачи, така трябва. Преди да си отида, ми обещай да започнеш работа в поликлиниката. Бъдещият ти съпруг те очаква там. Той е лекар, името му е Слави. Добър човек, ще бъдете щастливи.“ Това бяха последните й думи. Стенейки, болната загубила съзнание…

Погребахме я след два дни, а Ана наистина си смени работата. Когато чух за съветите на покойната, ми се сториха странни и безумни, но… Шест месеца по-късно една вечер Ана щастлива влетя у дома: „Ще се омъжвам“ – още от прага извика тя. „Леле!“ – възкликнах радостно. – „Къде го намерих толкова бързо? Нека позная… На новата работа? И името му е…“

„Слави! Той е лекар, специалист офталмолог“ – смеейки се, отговори Ана.Всичко е любов: Един вълнуващ танц в залеза на днитеДнес си спомням с огромна обич и благодарност за леля Искра – жената, която осмисли дните ми. Тя ми …Aug 27 2019skafeto.com


loading...