съдбата

Никой не знае какво му е подготвила съдбата. Бях едва на 24 години, когато лекарите откриха, че имам рак. Жестоката диагноза преобърна целия ми свят и за мен настъпи черен период. Приятелят ми, с когото имахме дълга връзка, ме заряза седмица преди операцията, с думите, че не е готов да си губи времето и младостта с болни хора. Години наред ми се кълнеше в любов, но тогава, гледайки ме в очите, безпощадно се отрече от верността си и ме остави сама в най-тежкия момент от живота.

Само месец по-късно той си намери друга и никога не попита за мен. Не му пукаше как съм, жива ли съм изобщо. Изминаха години. След дълго и упорито лечение, лекарите успяха да ме излекуват. Сега съм в ремисия и се чувствам отлично. За бившия си знам, че се е оженил и има син. Неотдавна срещнах най-добрия му приятел и от него разбрах, че детето му е със Синдром на Даун.

Съжалявам за момчето и му пожелавам всичко най-добро, но си мисля, че понякога Бог връща злото. Никога не наранявайте хората и не ги предавайте в трудните моменти, защото не знаете какви изпитания ви носи съдбата. Моят приятел ме изостави тогава, когато имах най-голяма нужда от подкрепата му, защото не искаше да се обвързва с болен човек, но ето сега, на собствен гръб изпита какво е страдание и мъка.

Виж още:Мъката на една глезена жена: Накрая останах сама, необичана, ненужна!Дълго обмислях как да започна това писмо, защото онова, което ще споделя, не е повод за гордост, а м…May 22 2020skafeto.com

Мъката на една предадена жена: Осиновената ми дъщеря и мъжът ми са любовнициОсиновената ми дъщеря постъпи ужасно с мен. Така започва моят разказ. Имах връзка с мъж, с когото не…May 21 2020skafeto.com


loading...