съпругата ми

Когато преди няколко години Роза – съпругата ми, ме напусна с думите, че е прекалено уморена и разочарована от брака ни, горчиво си помислих, че всичко, за което съм се борил досега, не струва и пукната пара. Оказа се обаче, че съпругата ми напусна и дъщеря ни Соня.Всичко е любов: Откровено за ревносттаКогато чуя мъж да говори, че ревнувал, защото обичал, ми иде да сваля обувката си и да го фрасна с т…Jan 28 2020skafeto.com

Първоначално вярвах, че е объркана и вероятно ще се върне, но на бракоразводното дело осъзнах, че действията й са добре обмислени. Престорено тъжно бившата ми заяви, че не може да се грижи за Соня, защото била безработна и нямала собствен дом. Всъщност имаше – къщата на много по-младия й любовник, заради когото обърна гръб на семейството ни. По онова време дъщеря ми беше едва на 9 години и въпреки това чудесно разбираше, че родителите й вече няма да живеят заедно.

Няколко седмици след като съпругата ми си тръгна, една вечер чух, че нещо прави в кухнята. Любопитно надзърнах и за моя изненада видях, че се опитва да приготви вечеря. С голямо усърдие дъщеря ми мажеше филии с масло, а отгоре им прецизно нареждаше резенчета кашкавал и шунка. Цялата маса беше оплескана, но в тоя момент се почувствах толкова горд със своето момиче, че изобщо не ме интересуваше царуващият наоколо хаос. Внезапно осъзнах, че разводът ни й беше помогнал да порасне бързо. Вместо да пита къде е съпругата ми и кога ще си дойде, дъщеря ми зае мястото й на домакиня в къщата. Отговорността й ме накара да спра да я мисля за малка и незряла. С времето започнах все повече да се доверявам на Соня. Заедно решихме как да обзаведем стаята й след ремонта, планирахме ваканциите си, разходките, седмичното меню и филмите, които гледахме през уикендите. Така живеехме в хармония и с чиста съвест мога да кажа, че тя никога не ме разочарова или не ми даде повод да се притеснявам.

Разбирателството ни продължи, докато в съседния апартамент не се нанесоха самотна майка и нейната дъщеря Петя, която беше връстница на Соня. Двете бързо се сприятелиха – излизаха по момичешки, правеха си пижамени партита, понякога дори си гостуваха с нощуване. На 15-ия рожден ден на Соня дойде да я поздрави и майката на приятелката й. Като самотни родители с Дарина имахме еднаква участ и отговорности. Често по съседски си споделяхме проблемите, разговаряхме за мечтите на децата ни и как те да имат по-добра съдба от нашата. Неусетно се сближихме и се търсехме, и без да имаме поводи. Откакто се разведох, не бях се радвал на женска компания и интимност. Не след дълго изстрадалите ни души намериха утеха една в друга.

С Дарина си припомних какво е да си млад, обичан и желан. Първоначално се криехме от момичетата, но после, разчитайки, че ще ни разберат и подкрепят, им разкрихме, че сме влюбени. Петя прие добре новината за разлика от Соня. Дъщеря ми смръщи вежди, ритна силно стола си с крак и гневно заяви, че никога няма да приеме друга жена в дома ни. Дни наред се заключваше в стаята си и крещеше да я оставя на мира. Развали приятелството си с Петя, ругаеше двете с майка й и ги наричаше използвачки.Всичко е любов: Тяхната обич беше извън времетоТази история се случи с моя брат. Светлин се ожени на 21 години за момиче, което не би могло да се н…Sep 5 2019skafeto.com

Един ден класната й се обади и ме предупреди, че е натрупала много неизвинени отсъствия. Бягала от училище, държала се зле със съученичките си, а понякога избухвала в безпричинен плач. Казаното силно ме разтревожи. Знаех, че зад притеснителното й поведение се крие бунтът й срещу връзката ми с Дарина. Седмица по-късно Соня не се прибра навреме. Звънях й, но телефонът й беше изключен. Наближаваше 23 ч, а от нея нямаше и следа. Лутах се сам в апартамента, изплашен и безсилен, когато някакъв непознат младеж я доведе у дома. Беше толкова пияна, че едва се държеше на краката си. За първи път дъщеря ми премина границите на допустимото и това ме накара да осъзная, че трябва да избирам – или нея, или любовта си към Дарина. Докато я слагах в леглото, в просъница я чух да стене: „Татко, виж колко добре ни беше само двамата, защо ти трябваше да разваляш всичко?“ Погалих я по челото, безмълвно обещавайки, че никога няма да позволя на друга жена да застане между нас. Не и с цената на нейното страдание.

Колкото и да ме болеше и да съзнавах, че надали съдбата ще ми подари втори шанс да бъда обичан, скъсах с Дарина. А тя много добре разбираше, че едва ли можем да съжителстваме нормално като съседи, продаде апартамента и се премести някъде далеч. Често си мисля за нея и се надявам, че ми е простила.

Изминаха години. Днес Соня е студентка и рядко се виждаме. Дъщеря ми си има свой живот, в който мен ме няма. Със сигурност някой ден ще ме напусне завинаги. Какво да се прави – всеки следва своя път. И ако сега отнякъде пред мен застане Дарина и ме попита дали съжалявам, ще й кажа: да, съжалявам, че не се преборих за нашата любов. Жертвата, която направих като родител, не си струваше и в бъдеще ме обрича на самота. Дълбоко се разкайвам и много често я сънувам, мечтая отново да се върнат дните, когато бяхме заедно. Уви, изборът беше мой и знам, че връщане назад няма.Всичко е любов: Имах извънбрачна, но истинска връзка! Мъжкар беше, а не мишокЛетните спомени ме върнаха назад в годините, когато аз – семейна и с пораснали деца, срещнах невероя…Aug 13 2019skafeto.com

Александър


loading...