Съпругът ми е имал трудно и сурово детство. Израснал е с баща алкохолик, който е пребивал цялото семейство. За съжаление в това отношение и майка му не е била по-различна. Възпитан и отгледан в насилие, мъжът ми вярва, че има право да се отнася към мен по същия начин.Лична драма: Брат ми не дойде на погребението на родителите ни, а наследи цялото им имуществоСобственият ми брат не дойде на погребението на родителите ни, а на всичкото отгоре наследи всичко, …Nov 27 2019skafeto.com
Откакто сме се оженили, той ме пребива и след всеки побой настоява да прикривам белезите си с грим. Унижава ме пред децата, казвайки, че не заслужавам да живея. Непрекъснато ме обвинява за какво ли не: храната не била вкусна, печката не светела от чистота, у дома било шумно. Крещи с цял глас, а аз мълча с наведена глава.
Знам, че с времето ще става все по-лошо. Загубих баща си рано и въпреки това в нашето семейство любовта и уважението един към друг бяха на първо място. Завърших института с отличие, не пия, не пуша, а сега дори нямам право да общувам с приятелите си. Преди ходех на работа, но откакто родих, съм принудена да стоя у дома с децата. Съпругът ми е известен като домошар, работи, не пуши, не пие, понякога си играе с децата.
Това обаче е само за пред хората. Всъщност всички вкъщи се страхуваме от него. Той е непредсказуем: когато е радостен, с децата сме спокойни, но никога не знаем кога ще покаже другото си лице. Ако не ме заплашва, че ще ми отнеме родителските права, бих си тръгнала отдавна. Има солидни връзки и няма да се поколебае да ги използва. Децата са всичко за мен, заради тях стискам зъби и търпя.Лична драма: Пребиваше ме, но не го напуснах. Мъката свърши, когато си тръгна заради другаТой ме блъсна в колата си и яростно се обърна към мен. В следващия момент усетих как юмрукът му се з…Oct 22 2019skafeto.com