И в най-лошите си кошмари не съм си представяла, че някога ще преживея подобен ужас. Наскоро бях овдовяла, когато се запознах с Красимир, а той преживяваше тежък развод. И двамата бяхме ужасно самотни, затова решихме, че ако си дадем шанс, няма да сгрешим. Дълбоко в себе си се надявах, че след смъртта на съпруга ми ще открия още веднъж щастие и топлина.Лична драма: Любовницата на съпруга ми се оказа моята родна майкаПрактиката е показала, че младото семейство не трябва по никакъв повод да живее в дома на някой от р…May 15 2019skafeto.com
Как можех да зная, че подарявам сърцето си на един психично болен човек? Само няколко месеца по-късно Красимир се промени. Стана зъл, ревнив и обсебващ. Любовта му се превърна в насилие, а аз – в негова жертва. Може би заради неговия тежък развод. Не можех да отида до тоалетна, ако той не ми позволи, а когато взимах душ, стоеше пред вратата. Незнайно защо си беше внушил, че му изневерявам с друг мъж.
Една вечер се прибра пиян, хвана ме за косата и изкрещя: „Ставай, уличнице. Облечи си и отивай да ми изкараш пари. Нали това си правила преди и затова съпругът ти е умрял!“ Едва успях да го убедя да ме остави на спокойствие. Тогава не подозирах, че най-лошото тепърва предстои. Веднъж приятелят ми се прибра и още от прага нареди веднага да си взема чантата, защото излизаме на кафе.
Без да подозирам какво се върти в главата му, послушно се качих в колата. Половин час по-късно Красимир спря на някакво пусто място. Наоколо не се виждаше жива душа. Изведнъж той се нахвърли отгоре ми, удари ми силен шамар през лицето, а после ме изнасили. Привечер ме качи отново в колата си, но не ме върна у дома, а ме закара в къщата си.
Дни наред ме държеше затворена като пленничка и за да бъде кошмарът още по-жесток, ме биеше и насилваше. Не ми даваше храна и вода, с изключение на малко сух хляб. Плачех, умолявах го да ме остави да отида при децата си, ала сълзите ми не успяха да го трогнат. Повече от седмица, мъжът, на който подарих сърцето си, се отнасяше към мен с нечовешка жестокост.
Когато най-накрая полицията ме откри, бях полумъртва от глад, болка и изтощение. Изминаха няколко месеца. В момента този изрод е в затвора, но аз никога няма да забравя ужаса, който преживях. Не ме боли толкова тялото, колкото душата, заради униженията, на които ме подложи. Усещам погледите на хората и се срамувам от тях. Срамувам се, че бях жертва на едно чудовище.Лична драма: Той ме изнасили и ограби, но въпреки това е единствената ми любовБолката и травмите, изживени в детството и юношеството ни минават много бавно, а понякога просто ост…May 29 2019skafeto.com