На днешната дата големият френски актьор Ален Делон отбелязва своя 85-ти рожден ден. Освен актьор той е и певец, кинорежисьор, киносценарист и кинопродуцент. Носител на наградата „Сезар“ за най-добра мъжка роля във филма „Нашата история“ през 1985 г. Кавалер на Ордена на почетния легион през 1991 г. Кариерата му започва през 1957 г. След като споделя големия екран с велики актьори като Жан Габен, Симон Синьоре, Роми Шнайдер и Лино Вентура, голям брой филми, в които участва, се превръщат в кино класика. Някои от тях са: „Под яркото слънце“, „Роко и неговите братя“, „Гепардът“, „Борсалино“ и „Шокова терапия“.
Публикуваме едно от последните му интервюта, озаглавено: „Аз, Делон: интервюто на живота му“, в което достолепният Делон споделя своя опит и възгледи след дългия и пълноценен житейски път по отношение на жените, любовта, приятелите и парите.
„Има създания, които наистина мразя. Всичко е фалш, всичко е подменено. Няма уважение към дадената дума. Важни са само парите. По цял ден чуваме за престъпления. Знам, че ще напусна този свят, без да ми е мъчно за него!“, каза той.
„Почти всички починаха!“, тъгува Делон, който особено тежко понесе загубата на Мирей Дарк, с която споделяше живота си през 70-те години на миналия век.
С Натали Делон
Запитан за мястото на жените в сегашния му живот, актьорът сподели, че още не е открил партньорка. „Не казвам, че нямам кандидатки. Те са десетина, но нито една от тях не ми допада, за да приключа с нея живота си. Бих могъл да се оженя за жена, която е готова да ме придружи до края на дните ми!“, обобщава актьорът.
На въпрос дали отговаря образът му на това, което всъщност е, той отговаря: „Да, напълно. Той отговаря на това, което съм, и винаги съм верен на себе си. Никога не съм опитвал да се променям – да бъда един или друг. В пълно разбирателство със себе си съм. Никога не съм играл някой друг. Не съм се преструвал за нищо, казвам това, което искам да кажа независимо, че може да не се хареса. Никога не съм си представял, че ще имам такава събда, че ще стана това, което съм. Връщах се от война, киното дойде при мен чрез жените, но аз вече бях такъв, какъвто си останах. А образът, той изведнъж остаря, нали?”.
С Роми Шнайдер
Ален Делон продължава с откровенията: „Когато ми предложиха да се снимам в киното, попитах: “Защо аз?” И това, което ми отговаряха, винаги ми говореха за тази красота. Дори майка ми постоянно ми казваше колко съм красив, още като малко момче. На улицата хората я спираха за да й кажат: “Колко е красив вашият син!”
Тя обаче не понасяше да ме пипат и когато ме разхождаше в парка Со, слагаше малък надпис на количката ми: “Гледайте ме, но не ме пипайте!”
Резултат с изображение за alain delon
После дойде поведението на младите момичета, които се въртяха около мен. Но ако още тогава бях разбрал, че можех да използвам красотата си като оръжие, сигурно нямаше да започна живота си като месар. Всъщност нищо не бе направено от мен, а от жените. Бях луд по жените, особено по онези, които бяха с пет-десет години по-големи от мен. А когато се върнах от армията заживях на “Пигал”, в “Реджина”. Известно време след това няколко жени, които работеха, ме издържаха. Бяха луди по мен, изглежда защото бях хубав. Те ми дадоха шанса да правя кино. Ако не бях станал актьор, сигурно днес щях да съм мъртъв”.
