Баща се прибира късно вечерта вкъщи. На вратата го посреща сина му и пита:
– Къде беше бе, тате?
– А-а-а на благо бях бе, сине.
– Какво благо бе, тате!?
– А-а-а благо сине, благо…
На следващата вечер историята се повтаря, на по-следващата – също…
Накрая детето не издържало и попитало:
– Къде го това благо бе, тате?
– Ами ей тука на – в съседната къща с червените фенери…
На следващата вечер синът звъни на вратата с червените фенери. Отваря една кака по прозрачен халат и пита:
– Какво искаш, момче?
– Ами-и… благо.
Влязла тя вътре и след малко му донесла една филия с мед.
След пет минути лапето пак звъни:
– Искам още благо!
Носят му още една филия с мед.
След пет минути отново звъни:
– Искам още благо.
Носят му трета филия, ама се било натъпкало вече и не му се яде. Облизало само меда отгоре и хвърлило филията.
Прибира се вкъщи и бащата пита:
– Къде скиташ, бе?
– Аа-а-а на благо бях.
– И кво стана?
– Ми двете ги оправих, ама третата само я излизах…
