Бони е сред родните поп-фолк диви, които са активни в социалните мрежи. По този начин тя не само изглежда силна връзка с феновете си, но и използва възможността да се пошегува с тях, каквото именно направи с тази снимка.
Певицата Бони си спомни емоциите покрай абитуриентския бал с присъствието на такъв преди няколко дни, пишат от show.blitz.bg. Тя не издава на кого е на бал, но пък се появи с шеметна визия и сподели фрапантна история. Изпълнителката на „Вирус и секс“ заслепи с външния си вид и влюбен в нея мъж се опита да я открадне на събитието.
„Тоалетът ми ли….Така ме барна, @didodidogeorgiev, че за малко да ме откраднат, ама не се дадох, защото още ми е рано“, сподели на шега Бони за изненадващата случка по време на абитуриенския бал, на който е гостувала или пяла, не става ясно. Тя не пропусна да пожелае на всички тазгодишни абитуриенти весело отбелязване на завършването, да са успешни и любовта да ги преследва винаги.
Попфолкът, наричан още чалга или етнопоп, е музикален стил, придобил популярност на Балканите. Стилът съчетава български, арабски, турски, гръцки и цигански мелодии, както и мотиви от фламенко. Характерни за него са повтарящите се музикални и танцови ритми.
По форма попфолкът (съкратено от „популярен фолклор“, според някои критици „поп и фолк“, като стилова смесица) се родее с балканско-ориенталската етно-музика. В музикознанието стилът е известен под името „етно поп“. Думата „чалга“ произлиза от турската дума çalgı – свирня, музика, която от своя страна произхожда от арабската дума шалга. В епохата на Българското възраждане под „чалгия“ се разбират инструментални групи, изпълняващи тогавашна „популярна“ музика в която цигулки и кларинети са заменили традиционните гайди и гъдулки, а вместо селяни, вече свирят градски цигани, за които това е професионална дейност. Жанрът е забранен като упадъчен при социализма, като популяризирането му в България започва с песните на Хисарския поп от 1980-те, и се засилва след промените от 1989 г. и появата на оркестър „Кристал“.
Някои анализатори свързват чалгата с упадъка на културните ценности и я определят като декадентски стил. Противниците на чалгата твърдят, че тя няма връзка с националните и местни български фолклорни традиции и че единствените фолклорни елементи в нея са с близкоизточен произход и като цяло прокарва музикални традиции от ислямския свят, наследени от времето на Османската империя. Въпреки че е широко приета от диджеите в нощните клубове, жанрът се посреща с неприязън от по-консервативна публика. В средите на интелигенцията, чалгата е критикувана заради прокламираната в нея безвкусица и отхвърлянето на традиционните морални норми. Чалгата е популярна сред чуждестранните туристи, които не разбират текстовете ѝ, и я приемат за вид местна атракция.
