Виц на днея: Зима, а вълкът е гладен. Хванал зайчето и му казал:
– Зайо, приятел си ми, но животът ми е по-мил от теб. Ще те изям.
– Добре, Вълчо, изяж ме! Щом въпросът е на живот и смърт, но първо искам да поговоря с планината.
– Стига, бе! Нима планината може да говори?
– Ела и виж сам. И ако планината ми проговори, ще ме оставиш жив.
Речено, сторено. Стигнали до планината и зайчето се провикнало:
– Хей, лес?!
Ехото отговорило:
– Йес, йес…
– Ест ли цветок в етаго мароза?
Ехото отвърнало:
– Роза, роза….
Няма как, пуснал вълка зайчето и сам се запитал:
– Абе, аз хубаво пуснах заека, ама какво ще ям сега? Я да попитам планината. И се провикнал:
– Хей, лес?
Ехото се обадило:
– Йес, йес…
– Что я буду есть в ету ночь темную?
Ехото отговорило:
– Ую, ую…
*** *** ***
Две баби пред блока нищят клюки:
– Ти знаеш ли, че синът на Георгиев станал гинеколог.
– А, верно ли? Баща му също беше.
– Да, да. Дядо му като се замисля и той, па и чичо му…
След минута мълчание:
– Не се нагледаха тия, ей!…
*** *** ***
Шеф към подчинените си:
– Постоянно хленчите и се оплаквате, но е факт, че тази година заплатите ви са с 35% по-високи!
Плах глас от залата:
– Спрямо коя година?
– Спрямо следващата.
