На село живеела страшно красива девойка. Мнозина кандидати идвали, за да искат...

На село живеела страшно красива девойка. Мнозина кандидати идвали, за да искат ръката й, само че родителите й били доста претенциозни, защото искали най-доброто за детето си. Само че времето си минавало и един ден майката се изплашила, че единствената й дъщеря може да си остане стара мома. Тогава всички решили, че ще приемат поредната оферта и ще я омъжат. Още същата вечер на гости дошли семействата на два момъка. Едните били доста богати, докато другите не. Започнали заедно разговор. Първи се изказали заможните:
– Ние притежаваме ниви, животни, земи и къщи.В селската кръчма се събрала ловната дружинка. Един през друг се разказват най-невероятни истории, а баш-ловецът Бай Пешо…

Вашата дъщеря цял живот ще носи злата, хубави дрехи и коприни, от нищо няма да е лишена. Единственото, което ни тревожи е, че не знаем синът ни що за любовник е.
По-бедното семейство чуло това и окуражено казало:
– Ние сме бедни хора, нямаме ниви, земи и къщи, но за сметка на това нашият син се слави като един от най-добрите любовници в цялата околия. Дъщеря ви може и да си легне гладна, но недолюбена – никога!
Родителите на девойката изпаднали в тежък размисъл. В крайна сметка те си били обещали да приемат следващата оферта, нямало мърдане. Майката подканила дъщерята да вземе окончателното си решение. Девойката станала й казала:
Мале, ти нали ме знаеш, че я не съм много по яденето…

loading...