Влизам вчера в плод и зеленчука и си купувам мандарини. Прибирам се у дома и гледам, че от 20 бройки мандарини 5 от тях са мухлясали. Веднага ги взимам със себе си плюс касовата им бележка и се връщам в магазина да се разправям. Почнах диалога с касиерката. След това ми пратиха и някакъв управител. Не, нямали намерение да се извиняват, не искали даже да ми ги сменят. Били са си много прилични мандаринките, така каза.
– Еми щом са прилични, защо не си ги изядете сами, ама без да се мръщите. Ако ги изядете сега пред мен и си тръгвам на минутата!
А тоя ме гледа, надут и надъхан, па ми се върза на акъла и са нави.
Изяде две от тях и ми вика:
– Това е достатъчно, такава ми е дневната доза.
А аз му възразявам:
– Така няма да се разберем! Няма дневни дози – искам да ги изядеш всичките!
Тогава тъпакът изяде и петте плесенясали и мухлясали мандарини, видимо с нежелание. Въпреки, че му беше гадно си ги изяде с усмивка.
Тогава аз реших да го похваля:
– Браво, г-н управител! Юнак си ти! А сега ако обичаш извикай главния мениджър!
Идва мениджърът и аз му казвам:
– Здравейте! Бихте ли ми дали 5 нови мандарини, защото вашият служител изяде моите…
