Влизам в магазина, за да си накупя подаръци за Коледа. Не съм се бавила повече от 20 минути. Излизам и гледам – полицай пише акт. Възмутено му казвам:
– И днес ли бе! Вие нямате почивка и милост, дори около празниците!
Той мълчаливо продължава да си пише акта. Тогава му прошепвам:
– Айде спре да пишеш и ще ти доставя удоволствие с уста!
Катаджията ме поглежда и лепва със злоба акта на стъклото.
Веднага вади нов и почва да пише за липса на триъгълник и пожарогасител. Казвам му доста по-настоятелно и силно:
– Давам ти на аванта – твоя съм където и както поискаш!
А той вместо да се възползва лепва акта и вади новия. Този път намира, че страничното стъкло е леко пукнато.
– Абе ти си един комплексиран недоклатен смешко!
И така, в продължение на половин час периодично му казвам по нещо мръснишко. А той при всяка нова моя провокация пише нови глоби. Знаете ли, всъщност не ми пука особено. Моята кола се намира в следващата пряка. Просто ми харесва да се заяждам с катаджиите…
