Върви интересен мач по телевизията. Положенията се редуват и пред двете врати. Мъжът е приковал поглед към екрана и пийва биричка. По едно време установява, че му е свършила бирата. Поглежда към хладилника, после към жената и й казва:
– Мила, би ли ми донесла още една бира от хладилника?
А жена му възмутено го поглежда:
– Ама аз да не съм ти прислужница, та вече и бирата да ти нося!
Не искаш ли още малко и да ти я наливам в устата!
Мъжът смирено й казал:
– Сладкишче мое, любима моя, как можа да си помислиш за секунда такова нещо! За мен ти си всичко на този свят и те обичам колкото Вселената!
– Добре, скъпо коте мое, сега ще ти дам една биричка. Заповядай, обичам те!
– И аз те обичам, скъпа!
Жената излязла от стаята, мъжът отворил бирата, отпил голяма глътка и казал с нагъл тон:
– Ох, аман от прислужници!