В един бар работил някакъв много здрав барман. 120 кила маса и мускули. Обичал да си прави бъзици с клиентите...

В един бар работил някакъв много здрав барман. 120 кила маса и мускули. Обичал да си прави бъзици с клиентите. Взимал един лимон. Стискал го яко, докато изцеди всякакъв сок от него и след това се обзалагал с клиентите. Който успее да изстиска поне още една капка, той щял да му даде 100 лева. Какви ли не хора от квартала се пробвали: щангисти, автомонтьори, дървосекачи. Никой не успявал да истинска нито капка след бармана. Един ден в бара влязъл някакъв човечец. Свит, плах. Със син костюм, с очила с рогови рамки и тежал едва 50 килограма с мокри дрехи. Седнал на бара и си поръчал една минерална вода. Както си пиел водата, видял за баса и попитал бармана:

– Може ли и аз да се пробвам?
– Може… Засмял се барманът… Щом искаш – давай!
Човечецът взел лимона. Стиснал го и изведнъж от него изтекли още 200 грама сок. Барманът останал, като втрещен.
– Абе човече, какво правиш бе? Ти да не си извънземен? Знаеш ли какви хора са се пробвали тука? Дървосекачи, миньори, щангисти? Как го направи бе? Ти ме уби. Какво работиш ти?
– А-а-а… – смотолевил човечецът – Нищо особено. Данъчен инспектор съм…


loading...