В едно село живеела много красива, но страшно тъпа мома. Щом я видели, ергените веднага се прехласвали по красотата й. Но щом кажела нещо, те веднага се дърпали от нея и се махали. Дошъл денят, в който в селото щял да идва един от най-начетените юнаци в тази местност, за да й иска ръката. Баща й решил да я подготви преди срещата и й заръчал:
– Минке, като дойдат гостите да не си посмяла да си отвориш устата и да кажеш нещо! Само ще клатиш глава в знак на съгласие!
Пристигнали гостите, настанили се на масата и започнали да ядат и пият.
Минка седяла на един стол и кимала с глава.
– Абе таз ваша мома малко срамежлива ни се вижда? Цял следобед дума не обели – коментирали гостите.
Минка й станало неудобно вече и решила нещо да каже и тя. Попитала гостите:
– Вие по кой път дойдохте – по горнио, или по долнио?
– По горния дойдохме, Минке – казал радостно момъкът.
– А видехте ли там едно лайно?
– Видехме, Минке, там си беше!
– Е те това язе съм го сътворила – гордо рекла Минка…
