В първия ден от седмицата Иванчо пак закъснява за часа. Учителката изнервена, че Иванчо пак не идва навреме го пита:
– Пак ли се успа?
– Не, госпожо, този път имах важна работа.
– Е каква е тая работа в понеделник, толкова ли не успя да я свършиш през уикенда?
– Нямаше как. Бяхме на село, за да вадим картофи с татко с колата. Качихме десет касетки на задната седалка, а тате реши да ме учи да карам кола. Успях да я запаля, научих се да сменям скоростите и потеглихме. По едно време гледам зад мен един ТИР.
В този момент светофара светна червено, ама аз не знам как се спира. Баща ми ми извика да скоча на спирачката и аз така и направих. Колата спря рязко, угасна, но най-лошото беше, че се ударихме и обърнахме.
– Е и, какво от това, Иванчо?
– Ама как какво, госпожо? Първо – от задната седалка всички картофи отзад дойдоха отпред. Второ – при удара с тира колата ни изхвърча и се преобърна. Трето – картофите се разпиляха. Четвърто – ТИР-ът се оказа пълен с кивита..
– Е добре де, какво от това? – недоумявала учителката.
– Звъннахме на мама, за да й кажем за инцидента, но тя каза, че без картофите не трябва да се прибираме. Искала да ги продаде, за да си купи палто от норка за зимата. Я сега госпожо ми кажете: лесно ли е да се намерят 200 килограма картофи сред 10 тона кивита…
