В Сибир си вървят голяма женска бяла мечка заедно със своето малко меченце. Температурата е – 50 градуса, всичко е покрито със сняг. По едно време мечето пита майка си:
– Абе мамо, ние наистина ли сме бели мечки?
Майка му изненадано го поглежда, после му казва:
– Да, сине, ние сме истински полярни бели мечки.
Продължили да вървят през заснеженото поле и
меченцето отново попитало:
– Мамо, татко също ли е бил истинска голяма полярна бяла мечка като нас?
– Да, миличък, татко ти беше един огромен хубав бял мечок!
Повървели още малко и малкото отново задало въпрос към майка си:
– Сигурна ли си в това, което ми казваш, мамо? Да не би да сме някакъв друг вид мечки, не бели?
– Абе сине, погледни се. Чисто бели полярни мечки сме си. Ама защо непрекъснато питаш, какво те измъчва?
– Абе студено ми е, мамо…
