https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de
В съда:
– Бай Иване, обвиняваме те, че си се гаврил с козичката си.
– Ни съм съ гаврил, само га опраях.
– Ми то е същото, бай Иване.
– Ма как тъй идно и също? Ми тогаз как са опрая?
– Ами нали ти казах, бе бай Иване, едно и също е.
– Ми тогази моа ли да га заколя да га изям козътъ?
– Можеш.
– А не мога да га опрая?
– Не можеш!
– М добре де, ми бабата тогазка мой ли да я заколя да я изям?
– Не можеш!
– А мога л да я опрая?
– Можеш.
– Значи мога да заколя бабата да я изям и да опрая козичката.
– Не бе бай Иване, обратното.
– Добре де, другарко съдийке, я земи ми напиши на едно листче… Кое са яде, кое са опрая тогаз, чи кът тъ видъ, да знам како да тъ прая.
