Георги Стайков

https://c2p.cleverwebserver.com/dashboard/64072cc3-d637-11ea-a150-cabfa2a5a2de

Известният актьор Георги Стайков, който е роден във Велико Търново на 10 август, наскоро отпразнува 58 години в Бургас. През последните години киноасът живее в морския град, тъй като преди атаката на множествената склероза играе активно в местния храм на Мелпомена. Той е един от емблематичните актьори на 80-те години. Завърша Националната гимназия за древни езици и култура „Константин-Кирил Философ“, както и ВИТИЗ в класа на проф. Енчо Халачев. Става звезда за един ден след премиерата на култовия филм на Иван Андонов „Вчера“ с ролята си на Ростислав. През 1990 г. отлита за Ню Йорк, където остава девет месеца. За следващите 10 години избира Англия. Там се запознава с шведската оперна певица Мариан Хелгрен. През 2000 година се установяват в Стокхолм, където Мариан влиза в състава на Кралската опера, а след няколко творчески сезона ражда и сина им Алберт-Николай. Георги Стайков обаче се развежда с нея и си идва у нас заради първото си гадже от ВИТИЗ – Асения Краева. Двамата вдигнаха етносватба в Копривщица, но се разделиха. Стайков си остава отличник в своя занаят и в Швеция, и в Европа – играе в над 40 филма и сериали, в някои от които си партнира със световни знаменитости. Във „Всичко за любовта“ е рамо до рамо с Хоакин Финикс и Шон Пен. В Стокхолм преподава и в престижно частно киноучилище. През май 2019 година актьорът беше диагностициран с множествена склероза. Георги Стайков даде интервю пред Ива Димитрова за в. „Галерия“.

– Г-н Стайков, наскоро навършихте 58 години, отпразнувахте ли го и как живеете сега?
– В събота празнувах вкъщи заедно с моя рехабилитатор Иво и негов приятел. Те ми дойдоха на гости и се почерпихме. Иначе се справям с живота някак си. Не гледам много телевизия, какво да й гледам. По новините само лъжи. И то неща, които могат да се проверят лесно. Преглеждам по-скоро Ютюб и стари филми, защото някои съм ги пропуснал. Има и такива, които са били забранени като „Понеделник сутрин“. Три пъти в седмицата си бия копаксон – скъпо лекарство за поддържане на множествената склероза, от която страдам от три години. Слава Богу ми го отпускат по здравна каса, че иначе е много скъпо – излиза към 1800 месечно. Кинезитерапевтът ми Иво обикновено ми го бие, защото той ми прави рехабилитации пет пъти седмично и идва често вкъщи.

– А от социалния патронаж в Бургас ли се грижат за вас?
– Не, защото имахме скандал и не са идвали от 15 дни, но другата седмица ще го поставя този въпрос, защото имам нужда да се чисти, пазарува, хайде с готвенето се справям.

– Какво се случи?
– Скарах се със служителка от патронажа. Имам керамичен котлон на печката и тя трябваше да го изчисти, а това става с една специална шпатула, която прилича на нож. Аз навремето съм си почиствал с нея печката, но тя ми заяви, че така ще се издраска. И като стана един скандал за това…при положение, че става въпрос за моята печка. За мен тя просто не е виждала подобен уред, но това е отделен въпрос. И тя ми заяви, че повече няма да идва. После ми звънна и нейната шефка и ми каза, че няма да ме посещават, защото съм се държал скандално. А те нямат право да ми го кажат, защото аз съм с ТЕЛК първа група с 95 процента инвалидност и наистина имам нужда от тази грижа. През цялото време там беше и моят рехабилитатор Иво, но те не взеха мнението му под внимание, а все пак той е присъствал на скандала и е свидетел. Скоро ще ги подпукам социалните. Знам на кого да се обадя на високо ниво, но не е в това въпросът. Ако трябва и дотам ще стигна. Тази жена идва от пет-шест месеца, преди си вършеше добре нещата, но изведнъж започна да ми дава акъл какво да правя в собствената си къща. Аз в банята почти не съм влизал, а тя все иска да я почиства.

– Сега как се оправяте, кой ви помага за къпането? Имате ли приятели, които ви съдействат?
– Иво ми помага за всичко, и за къпането, но не е задължен да го прави. Дори да имам приятели, те ще дойдат веднъж или два пъти и дотам, а аз си имам нужда от постоянна помощ. С готвенето се оправям, и Иво ме замества понякога. Не съм отслабнал изобщо, за мое нещастие. (Смее се).

– Можете ли да излизате сам от дома си?
– Не мога. Движа се с инвалидна количка и няма как, но скоро, като минат жегите смятам да видя бял свят с помощта на Иво. Ще изляза и ще пия бира. Навремето беше 2 лева в Бургас, сега не се знае. Не съм си подава носа от дома си от година и няколко месеца. Дори и на балкона не мога да отида. Защото, за да стигна дотам, трябва да изскача едни стъпала, а с количката не мога. Но такъв е животът понякога, примирил съм се и разсъждавам философски. Ако не го приемаш, трябва да умреш, а на мен ми се живее още. А и какво да се оплаквам. Рузвелт е изкарал четири мандата като президент на Щатите в количка, та няма нищо страшно, но трябва да има разбиране. Затова не излизам сам, защото знам, че по пътя ще има някакво препятствие и ще се чудя какво да правя.

– Явно болестта ви е прогресирала?
– Според мен се усложнява. Няма нужда да ми правят нови изследвания, защото знам от какво страдам. Взимам си лекарствата, но въпреки това болестта си прогресира. Множествената склероза е два вида – прогресивна и пристъпна. Моята е от втория вид. Не търся лечение в чужбина, защото това, което е тук, го има и навън. Някои пръскат луди пари за Русия, Китай, Америка, а лечение на тази болест няма. Бих дал всичките си пари да се оправя, но няма как. При множествената склероза има само подобрение и след това рязко влошаване на състоянието. От два месеца съм на количка, влоших се постепенно, за да стигна дотук. Понеже падах няколко пъти – и вкъщи, и на улицата, подпирайки се с проходилка, затова предпочитам да се придвижвам в количка, по-сигурна ми е опората. Не си взимам моторозирана, защото не може да влезе в асансьора.

– Как се справяте финансово, пенсията по инвалидност и заплатата от театъра стигат ли ви?
– Ако не ми идват някои пари от Швеция, трудно бих се оправил при положение, че не съм под наем, а живея в мое жилище. Пенсията ми е 640 лева. От Швеция получавам втора пенсия – 220 лв. Когато навърша 64 години ще са повече, към 1200 лева. В Швеция пенсията е индивидуална. Отделно веднъж годишно заради стари филми и сериали получавам хубави пари от Швеция. В Скандинавия много се спазва законът за авторското право. Не е като тук. Иначе заплатата ми от театъра е 880 лева чисто. Актьорите от Бургаския театър имаме едни от най-високите възнаграждения в цяла България. Говорих преди седем години с Албена Колева и тя ми каза, че взима 900 лева и това е артист в Народния театър.

– Разбра ли се вследствие на какво сте се разболели?
– Няма обяснение, може да се получи от всичко.

– Отказахте ли се от пушенето и пиенето заради болестта?
– Трябва да намаля пиенето, но трудна работа. Пуша си също. Не мога да се лиша от това, животът е да се живее, а не да се пазиш от всичко.

– Имате ли приятели, които ви забравиха?
– Заради тази пандемия хората се страхуват да идват, но се чувам с когото трябва. С колеги от Бургаския театър, и от София ми звънят. А ковидът просто е един вирус, няма какво да се лъжем. Не съм го изкарал, или ако е станало е на крака, без да усетя. Е, има хора, които го преболедуваха тежко, но защо не се говори за грипа, който отключва заболяване. Или за онкоболните, или за такива като мен, а се говори за кучета, котки и за украинци.

– Синът ви Алберт-Николай на колко години стана, чувате ли се, виждате ли се?
– На 15 години е и вече е висок 1.80. Продължава с футбола, от този сезон ще играе в Копенхаген в по-висока лига. Иначе за ученето ще видя какво ще реши майка му, не съм там и тя има думата. Ще кандидатства с английски и шведски. Последно се видяхме преди две години, иначе постоянно си пишем.

– Все още се водите на щат в Бургаския театър, но не можете да играете, не ви липсва сцената?
– Да, директорът ми каза, че ще се съобрази с моето заболяване и ще ми даде някаква подходяща роля, но как да играя в количка, това е смешно. Но не ми липсва театърът. А като гледам какво е нивото на българските сериали и ми става лошо. Те са под всякаква критика, директна препратка към турските и американските поредици. Аз ги прехвърлям само и не мога да ги гледам вече – „Ол Инклузив“, „Господин Х и морето“… И прехваления „Братя“ е негледаем, поне за мен. Няма съвременни сериали и кино. А ако видите руските на какво високо ниво са. И турските поредици са много по-добри от нашите.

– Следите ли политиката политическата ситуация в страната?
– Стана голям цирк. Няма и да гласувам повече, защото се разочаровах от всички политици. Всичко е само за пари, ама поне малко по-прикрито да го правят. Слави и той мизерник си беше, такъв си и остана. Като не му дадоха някои министри и шефа на БНБ Каримански и напусна кабинета.

Още от Лайфстайл