Двама приятели се срещат и се заговарят:
– Абе ти от колко време не си се изповядвал в църквата?
– Охо, поне от 5 години.
– Слушай, приятел. Можеш ли да ми направиш една голяма услуга?
– Казвай, за приятел ще направя всичко, което е по силите ми!
– Страхотно! Сушай сега, можеш ли да отидеш в църквата и да се опиташ да задържиш попа възможно най-дълго, като му изповядаш всичките си грехове?
Искам в това време да се видя с попадията, но ме е страх, че попът може да се върне и да ни види, тогава ще стане страшно!
Приятелят му се съгласил. Отишъл в църквата, срещнал се със свещеника, влязъл да се изповядва и се бавил цели 2 часа. Казал си всичко, което му е на душата. Накрая решил, че нищо не трябва да остава скрито-покрито и споделил и за последния си грях, който го е довал в изповедалнята.
Когато чул това, попът скочил и му казал:
– Абе, балък! Моята жена си отиде от този свят преди една година! Тичай, синко, тичай бързо!