Преди дни десетки близки и приятели си взеха сбогом с Любомир Милчев Денди в черквата „Св. Параскева“ на столичната ул. „Раковски“. За по-младите Денди може би беше повече екстравагантният, винаги елегантен и много начетен мъж с изтънчени маниери на джентълмен, ведър и приветлив. По-близките приятели на писателя, който бе и журналист, вероятно го свързват повече със специфичното му отношение към света, по-скоро неприсъщо за днешното време.

Той ценеше вещите с история, които безспорна са външна проява на личността му. Малко след като почина, в социалните мрежи се припомни от дама, познаваща го и като филолог и философ, че той е автор на изключително стойностния превод на Хайдегер, „Кант и проблемът эа метафизиката“. Припомни всичко, което Денди и бившата му съпруга Юлия направили в клуб „Фердинандеум“, където събирали спомени, снимки, документи и лични разкази по спомени на наследници за историята на София и България през първите 20 години на ХХ век.

Приживе Денди рядко е давал интервюта, но когато го е правил, винаги са били запомнящи се. При една от медийните си изяви преди време той бе внесъл яснота относно стила си и отношението си към вещите. „Аз притежавам само вещи с история. Само по себе си това е лукс“, каза той.

Посочи и един от най-ценните предмети, които притежава – гравюра от XVII век на Краля Слънце, принадлежала на любим негов софийски архитект Васильов, придворен на цар Борис III, както и бронзов бюст на Фердинанд. Сред вещите с история на Денди има още порцеланови статуетки, картини, сребърни пудриери и табакери, пише „Минаха години“.

Така изброено, изглежда безразборно струпване, а всъщност това е цял свят. След смъртта му съдбата на тези скъпоценности потъва в мъгла от яснота. Или просто изчезва…


loading...