Един човек забогатял бързо. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка пари, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва:
– Можеш ли да събереш момчетата на площадката?
– Мога, разбира се! – казал шефът.
Подредили се митничарите в редичка и нашият човек дал на всички по 200 долара, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал:
– Кажи сега, какво изнасяш?
– Нищо не изнасям, бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох.
Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася.
На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо.
Минало се време. На нашия човек бизнесът му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200 долара, на шефа – 500 долара. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 долара.
Притеснен шефът го дръпнал настрана и го пита:
– Какво става бе, човек?
– Ами, бизнесът се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата.
– Ти хубаво строиш – казал кисело митничарят – ама защо с наши пари, ще ти се незнае!?
