Един човек намерил стар кладенец. Човекът бил любопитен и се доближил до него. Погледнал – не се виждало нищо. Взел един камък и го хвърлил. Но не се чуло да цопне във вода. Взел един доста по-голям камък и хвърлил и него. Ослушал се, но отново не се чуло нищо. Огледал се наоколо човекът и видял една голяма траверса. Добутал я едвам едвам до кладенеца, вдигнал я с мъка и я пуснал надолу. Тъкмо тръгвал да се навежда и гледа към него лети коза с насочени към него рога.
Човекът едвам успял да се мръдне и козата полетяла и тя в кладенеца. След малко до ошашавения човек дотърчал старец и му казал:
– Момче, да си виждал една коза?
– Да бе дядо! Току-що ме нападна, едва не ме преби и после скочи в кладенеца!
– Странна работа – продумал стареца. – А аз уж за по-сигурно я бях вързал за една траверса!